Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 165
Перейти на страницу:

Баба беше пълна (и пълнееше все повече), но госпожа Станли беше двойно по-широка от нея вдовица, която свистеше като спукана гума, когато вървеше, и като че ли винаги беше облечена с един и същ розов пеньоар. Чък изпита смътно чувство за вина, че ѝ носи сладки, които ще се лепнат на снагата ѝ, но информацията му трябваше.

Тя му благодари за мъфините и попита — както той беше сигурен, че ще направи — дали иска да хапнат по един в кухнята.

— Ще направя чай!

— Благодаря ви — каза Чък. — Не пия чай, но няма да откажа чаша мляко.

След като се настаниха на огряната от юнското слънце кухненска маса, госпожа Станли попита как са Алби и Сара. Чък, наясно, че каквото и да изрече в тази кухня, ще се е разчуло по цялата улица преди свечеряване, отговори, че са добре. Но тъй като Поаро твърдеше, че трябва да дадеш нещичко, ако искаш да получиш нещичко в замяна, добави, че баба му събира дрехи за лутеранския приют за бездомни.

— Баба ти е светица — каза госпожа Станли, видимо разочарована, че това е всичко. — А дядо ти? Ходи ли да прегледат онази бенка на гърба му?

— Да — отвърна Чък. Пийна мляко. — Докторът я изрязал и я дал за изследване. Оказа се, че не е от злокачествените.

— Слава богу!

— Да — съгласи се Чък. След като беше дал нещичко, сега смяташе, че заслужава да получи.

— Чух го да говори с баба за някой си Хенри Питърсън, който май е умрял.

Подготвил се беше да остане разочарован; тя може и изобщо да не беше чувала за Хенри Питърсън. Но госпожа Станли така ококори очи, че Чък сериозно се уплаши те да не изхвръкнат, и се хвана за гърлото като че ли се беше задавила с парче от мъфина.

— О, каква тъжна история! Ужасна! Той беше счетоводителят на баща ти. Водеше счетоводството и на други фирми.

— Тя се приведе напред и пеньоарът ѝ откри гледка към гръд, толкова голяма, че приличаше на халюцинация. Продължаваше да се държи за гърлото. — Той се самоуби! — каза шепнешком. — Обеси се!

— Измами ли е извършвал? — попита Чък. В книгите на Агата Кристи се извършваха много финансови измами. Както и изнудвания.

— Какво? Господи, не! — Госпожа Станли стисна устни, сякаш да не изрече нещо, което не е за ушите на голобрадото момче, седнало срещу нея. Но естествената ѝ склонност да разказва всичко (на всеки) надделя. — Жена му избяга с по-млад мъж! Едва достатъчно голям, за да гласува, а тя беше на повече от четирийсет! Какво мислиш за това?

Единственият отговор, който му дойде наум, беше:

— Леле! — Тази реакция явно я удовлетвори.

След като се прибра вкъщи, той взе тетрадката си от етажерката и написа:

Д. е видял призрака на сина на Джефрис малко преди да умре. Видял е призрака на Х. Питърсън 4 или 5 ГОДИНИ преди да умре. Спря и задъвка края на химикалката обезпокоен. Не искаше да напише онова, което му се въртеше в главата, но реши, че един добър детектив би го направил.

Сара и хлябът. ВИДЯЛ ЛИ Е ПРИЗРАКА НА БАБА В КУЛАТА???

Отговорът му се струваше очевиден. Защо иначе ще говори колко трудно е чакането?

„Сега и аз чакам — помисли си Чък. — И се надявам всичко да се окаже просто голямо недоразумение“.

5

В последния учебен ден в шести клас госпожица Ричардс — мила отнесена млада жена, която не умееше да въдворява никаква дисциплина и вероятно нямаше да изкара дълго в държавната образователна система — опита да прочете на класа няколко стиха от „Песен за мен самия“ на Уолт Уитман. Не се получи. Децата бяха подивели и не им се слушаше поезия, а искаха само да побягнат към предстоящите дълги летни месеци. Чък беше в същото настроение, доволен да мята наплюнчени хартиени топчета или да покаже среден пръст на Майк Ендърби, докато госпожица Ричардс гледаше в книгата, но един стих отекна в главата му и го накара да се изправи.

След като часът най-накрая свърши и децата излязоха на свобода, той остана в класната стая. Госпожица Ричардс седна на бюрото и духна кичур коса от челото си. Когато видя, че Чък още не си е тръгнал, му се усмихна уморено.

— Часът мина добре, не си ли съгласен?

Чък разпознаваше сарказма дори когато беше деликатен и използван за самоирония. Все пак той беше евреин. Добре де, наполовина евреин.

— Какво иска да каже авторът с „Обширен съм, съдържам множествата“?

Въпросът му ободри учителката. Тя подпря брадичка на едното си малко юмруче и го погледна с красивите си сиви очи.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)