Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Дъщерите на Пандора [bg]
Дъщерите на Пандора [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дъщерите на Пандора [bg]

Электронная книга - «Дъщерите на Пандора [bg]». Краткое содержание книги:

Осмеляваш ли се да отключиш нейните тайни? Откакто се помни, Мегън Блеър се опитва да заглуши гласовете, звучащи в главата й — гласове, които й казват и показват неща, за които би предпочела да не знае. Сега, като преуспяла лекарка, Мегън е оставила миналото зад себе си — докато един ден някой се опитва да я убие. Скоро след това открива шокиращите тайни за собствения си живот и за смъртта на майка си. Животът й вече никога няма да е същия, защото може да не доживее да види пукването на зората…
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 132
Перейти на страницу:

— Да те контролирам? Не, нищо подобно, канех се да те вкарам в леглото си. А може би точно това трябваше да направя! — процеди той през зъби. — И щеше да ти хареса. Ти вероятно си най-чувствената жена, която съм срещал. Защото аз би трябвало да знам. Свързан съм с теб вече толкова години. Сексът ти доставя огромно удоволствие. Просто не исках, когато си спомняш, да… О, по дяволите!

Вратата се затръшна след него. Тя трепереше. Беше й горещо, но я побиваха тръпки, сякаш беше в треска. Сигурно беше от силата на гнева. Не, не биваше да лъже себе си. Болеше я от разочарование. Тялото й беше готово, възбудено, горещо и… празно. Той можеше да върви по дяволите. Сви се на кълбо във фотьойла с крака под тялото. „Недей да трепериш. Не мисли колко много го желаеш, колко много искаш секса с него. Възбудата скоро ще утихне.“

А ще може ли някога да го погледне, без да си спомни докосването му! А дори не си беше легнала с него. Той само я беше погалил. А сърцето й биеше толкова тежко, толкова учестено, че й беше трудно да диша.

Дяволите да го вземат!

След час на вратата тихо се почука. Тя не отговори.

— Мегън, отвори. Нося ти подаръци.

Гласът на Харли. Стана и отвори вратата. Той й се усмихна и й подаде дебела папка.

— Факсът. Докладът на Трибунала, за който си помолила Грейди. Помоли ме да ти го предам. Каза, че има още две страници, но ще ти ги даде, след като прочетеш доклада.

— Благодаря ти. Не очаквах да те видя тази вечер. Каза, че ще си прекалено зает.

— Опитах се да открия първите две Рената Вилгер, но не стигнах доникъде. Обаче разполагам с обещаваща следа, по която ще тръгна довечера.

— Довечера?

— Тази Рената Вилгер работи за международна брокерска компания и от онова, което съм открил досега, тя има удивителни способности — предвижда безпогрешно възможните продажби на недвижими имоти, както и положението на стоковата борса. Не би ли казала, че е възможно това да е отражение на така наречените психични таланти?

— Възможно е. Но нима компанията работи и нощно време?

— Управителят на жилищната сграда, в която живее, каза, че тя е работохоличка и рядко се прибира у дома си преди полунощ. Така че ще тръгна след час или два, за да се свържа с нея. Но Грейди ме помоли първо да дойда при теб, а после да вечерям с него. — Повдигна вежди. — Предполагам, че ти няма да вечеряш с нас?

Тя поклати глава.

— Трябва да прочета доклада.

— Според думите на Грейди, някои от описанията на изтезанията могат да предизвикат кошмари. Звънни ми на мобилния, ако искаш сандвич по-късно. Грейди не иска да се обаждаш на обслужване по стаите. — Той й отдаде присмехулно чест и затвори вратата след себе си.

Мегън сведе поглед към папката. Пет пари не даваше дали докладът ще й причини безпокойство. Поне щеше да й осигури нещо, върху което да се съсредоточи. В момента имаше нужда от нещо, което да отвлече вниманието й от Грейди. Седна, отвори папката и извади първата страница.

„Пиша това на дванайсетия ден от месец юни в година 1485 по заповед на Томас де Торкуемада, Главен Инквизитор, относно неговото справедливо и свещено разследване на семейство Деванес, всички, от които до един са еретици.“

— Е, поне не запрати папката в лицето ми! — каза Харли, докато прекосяваше стаята, за да стигне до минибара. — Стори ми се малко напрегната. Какво, за бога, си й направил?

— Нищо. — Наля си питие. — А и не е твоя работа.

— Разбира се, че е. Щом се налага да зарежа собствената си работа, за да дойда тук и да играя ролята на момче за всичко. Трябва ли да остана, докато стане време да й дам онези последни две страници?

— Не, тя ще иска да говори с мен за тях.

— Какво облекчение! — Вдигна слушалката на телефона. — Какво искаш да поръчаш за вечеря?

— Каквото и да е.

Взе чашата бърбън и отиде до прозореца, погледна към улицата долу. Нямаше и капчица съмнение у него, че тя ще приеме доклада. Той просто не искаше да добави допълнително напрежение у него с появата си. Защото се беше проявил като удивително нетактичен човек. Трябваше или да не я докосва въобще, или да премине границата и да я отведе в леглото. Защо не бе могъл да го направи?

Защото много отдавна и много силно му се искаше да я докосне. Защото, след като прочетеше доклада, тя щеше да подложи на съмнение всичко, което той беше казал или направил.

— Погрижи се само да има достатъчно кафе. Нощта ще бъде дълга.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 132
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)