Дъщерите на Пандора [bg]

Тя кимна.

— Шоколадът е богат на енергия. Няма да съм гладна.

Искаше й се той да я остави сама. Усещаше присъствието му прекалено осезателно, а в момента се чувстваше уязвима. Нежното докосване на халата до кожата й при движение беше чувствено, провокиращо. Това беше лудост. Така се чувстваше по-изложена на погледа му, отколкото ако беше гола.

По дяволите, човек трябва да признава истината. В момента всяка материя и всяко докосване щяха да бъдат възбуждащи. Държеше се като разгонено животно. Сведе поглед към течността в чашата.

— Не искам да бъда грижа и притеснение за теб. Предлагам да се обадя на обслужване по стаите, когато съм готова. Какво ще кажеш?

Той се усмихна язвително.

— Защо ми се струва, че искаш да се отървеш от мен? — Поклати глава, когато тя понечи да каже нещо. — Всичко е наред. Ще бъда добро момче и ще се грижа за теб само когато пожелаеш. — Понечи да се обърне и да влезе в стаята си, но после отново се обърна с лице към нея. — По дяволите, ако го направя.

Стигна до нея само с три широки крачки. Дланите му се сключиха около гърлото й.

— Не замръзвай така в близост до мен. — Тъмните му очи блестяха безразсъдно. — Няма да взема много. Искам само да те докосна за минута. — Пръстите му се движеха бавно нагоре-надолу от двете страни на шията й. — После ще те оставя да ме отпратиш.

— Но аз не искам да ме… докосваш.

Това беше лъжа и той сигурно го знаеше. Кожата й гореше, усещаше всяко негово движение като изгаряне. Навлажни устни.

— Отначало помислих, че искаш да ме удушиш.

— Винаги съм мислил, че имаш най-красивата шия. Дълга, нежна, мека, а кожата ти е толкова тънка на ямката, че усещам пулса ти, когато си развълнувана.

— Малко е странно да имаш за фетиш нечия шия — каза тя неспокойно. — Сигурен ли си, че нямаш никаква връзка с Трансилвания?

— Не знам за такава. Доволен съм, че не се съпротивляваш усилено — каза той с надебелял глас. Лицето му беше зачервено, тя усещаше топлината, която тялото му излъчваше. — Слава богу. Имам нужда от това. Не е достатъчно, но поне е нещо.

Беше поставил длани на ключиците й, а палците му бавно галеха вдлъбнатинката между тях. Тя искаше ръцете му да се спуснат по-надолу, да се плъзнат под халата й, да я докоснат. Тялото й беше готово, гърдите й бяха наедрели. Инстинктивно се приближи към него.

— По дяволите. — Дланите му стиснаха по-силно гърлото й за секунда, после той отпусна ръце покрай тялото си. Отстъпи назад. — Не. По-късно.

Тя го гледаше шокирана.

— Какво?

— Ще прочетеш проклетия доклад тази вечер. И не искам по-късно да ме обвиниш, че съм опитал да отвлека вниманието ти. Искам всичко между нас да е ясно.

Първо я обзе смущение, което прерасна в гняв.

— Тогава защо, по дяволите, ме докосна, копеле? Играеш си с мен? Опитваш се да ме контролираш? Кой те е молил? — Отстъпи назад, отдалечи се от него. — Изчезни оттук!