![Защото те обичам [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/1/1/zashchoto-te-obicham-bg-download.jpg)
Защото те обичам [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-002-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Защото те обичам [bg]». Краткое содержание книги:
Чувстваше се като паднал от Марс, защото полицията непрекъснато го уверяваше, че камерите за видеонаблюдение не са заснели никакъв образ на дъщеря му. Сега вече разбираше, че тъмните петна в разследването криеха не само отвличането на дъщеря му, но и други неща. И този запис доказваше, че полицаите знаеха неща, които не бяха му разкрили.
Кадрите се сменяха, буцата в гърлото на Марк нарастваше, а образите ставаха все по-разпокъсани. Той дори не беше в състояние да познае мястото, където се намира Лейла. Явно извън магазина, защото беше мрачно и паразитни смущения замъгляваха образа на дъщеря му.
За секунди го обзе страх, който го накара да се обърне към Лейла: тя продължаваше спокойно да спи на седалката до него. Марк дори се надвеси над лицето й, за да се увери, че с момичето всичко е наред… Толкова се страхуваше да не я загуби отново!
Успокоен, той се върна към „своя“ компютър и установи, че клипчето, което трябваше да продължи две минути и десет секунди, бе спряло на една минута и трийсет секунди. Най-напред си помисли, че това се дължи на неправилна манипулация. Натисна многократно бутона PLAY, за да включи филма от началото, но и този път блокира 40 секунди преди края. Обхванат от гняв и отчаяние, Марк въздъхна тежко.
Кой така му играеше по нервите? Какво се бе случило през останалите 40 секунди?
— Браво бе, приятел! Добре си се обслужил!
Марк вдигна глава, сякаш внезапно се събуждаше. С рязко движение господин Портокалов сок изтръгна компютъра от ръцете му.
— Бях го заел само за малко — опита да се оправдае докторът.
— Заел го бил! Задника ми си заел!
— Исках просто да се уверя, че всичко работи добре — обясни Марк, играейки ролята си на наивник. — Страхувах се да не съм го повредил със своята несръчност. Вярвайте ми, че ако това се беше случило, аз…
Но бизнесменът не се върза:
— Ще се оплача! — развика се той с намерението да вземе други пътници за свидетели.
Една стюардеса вече се беше приближила до тях, за да успокои нещата. Марк инстинктивно разбра, че в негов интерес беше да запази спокойствие и да се снишава. А другият, крайно ядосан, взе да се оплита в своите обяснения.
— Искам да съобщя за случая на командира! — отсече той няколко пъти.
— Добре, господине, непременно ще го информираме — обеща стюардесата.
След това тя придружи господин Портокалов сок до мястото му с пресилена усмивка, с която сякаш искаше да му каже: „Седни си, дебеланко, и престани да викаш. Въпросът е приключен“.
— Татенце, а моят сладолед къде е?
Спречкването бе събудило Иви и Лейла.
Марк се обърна към тях и бързо се съвзе, придавайки си приветлив вид.
— Е, момичета, сега ще хапнете сладолед! — подкани ги той, като плесна с ръце.
— Ура! — извика Лейла зарадвана.
Марк хвана дъщеря си за ръка и кимна на Иви да ги последва. Групичката се насочи към средата на горната палуба с намерението да намери свободна маса във „Флоридита“. Барът, който Марк вече бе посетил, сега приличаше по-скоро на чаен салон. За да посрещне притока на клиенти, барманът Айзък бе повикал двама помощници. В съвсем непринудена обстановка тримата сервитьори приготвяха с изненадваща сръчност коктейли и мелби — кои от кои по-впечатляващи.
Една маса се освободи и Лейла седна първа. Тя взе менюто с десертите, сякаш поемаше светия Граал, и лакомо заразглежда картинките с лиежки шоколади и сладоледи. Марк и Иви последваха нейния пример, радвайки се на поведението й. Докторът обходи с поглед тълпата клиенти с намерението да открие Алисън, но богатата наследничка бе напуснала бара.
Поръчаха си горещ шоколад със сладолед, който им беше сервиран от самия Айзък с три лъжички и три сламки. Поставена в средата на масата, огромната стъклена купа с размери на аквариум съдържаше десетина топки шоколадов сладолед от различен вид, които плуваха в какаов крем, а върху тях се издигаше планина от бита сметана. Лейла се нахвърли лакомо отгоре му.
— Яж спокойно! — посъветва я Марк. — Никой няма да ти го открадне.
Със сламка в устата и с нос, целия в сметана, момичето с видимо удоволствие поглъщаше разтопения шоколад. Иви се пошегува мило с нея и последва примера й. За пръв път Марк виждаше девойката усмихната и се зарадва. Разказът на Иви за живота й и желанието да отмъсти му бяха направили силно впечатление. Съжаляваше, че не бе довършила своята история, но нещо вътре в него му подсказваше, че ще научи още подробности, преди да кацнат в Ню Йорк. Това пътуване наистина беше твърде напрегнато, богато на срещи и пълно с изненади. И добри, и лоши.