Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 163
Перейти на страницу:

Купуването на имота в Бронксвил пред няколко години, при липсата на ново строителство и убийствено високите данъци, беше голяма стъпка за тях. Но след като вече бе опитала живота в Ню Ханаан, където главният фирмен партньор, Дори Къминс, живееше като феодален владетел в имението си, което се състоеше от три къщи, езеро за риболов, конюшни и даже хиподрум, Бронксвил на връщане я порази със своята старомодност, провинциалност и дори ѝ се стори… леко досаден.

Вече у дома, Джоан се събуди след неспокойната следобедна дрямка. Роджър все още беше в Сингапур, а тя непрекъснато чуваше шумове из къщата, звуци, които накрая я стреснаха и събудиха. Нервна възбуда. Отдаде я на вероятно най-важната среща в живота си.

Джоан излезе от кабинета си и заслиза по стълбите, опирайки се на стената. В кухнята Нийва, чудесната бавачка на децата, тъкмо почистваше остатъците от вечерята и забърсваше с влажен парцал трохите от масата.

— О, Нийва, можех и сама да го направя — каза Джоан, без да го мисли сериозно и продължи към високия стъклен шкаф, където държаха лекарствата си. Нийва беше възрастна хаитянка и живееше в Йонкърс, през едно градче оттук. Беше на около шейсет, но възрастта не ѝ личеше. Неизменно бе облечена в дълга до глезените рокля на цветя и носеше удобни гуменки. Нийва внасяше успокоителното си влияние, толкова нужно за дома на Лус. Иначе бяха енергична банда, заета около пътуванията на Роджър, дългия работен ден на Джоан в града, училището и извънучилищната програма на децата. Всеки от тях тичаше в шестнайсет посоки едновременно. Нийва беше семейният рул и тайното оръжие на Джоан в поддържането на домакинството в ред.

— Джоан, не ми изглеждаш много добре.

„Джоан“ и „много“ прозвучаха странно носово на напевния островитянски говор на Нийва.

— О, просто съм малко преуморена. — Глътна доза „Мотрин“ и две дражета „Флексерил“, седна в кухненския кът за отдих и заразлиства „Красив дом“.

— Трябва да хапнеш — каза Нийва.

— Боли, като преглъщам.

— Тогава супа — постанови Нийва и се зае да ѝ приготви.

Нийва беше като майка за цялото семейство, не само за децата. А защо и Джоан да не се порадва на малко майчински грижи? Бог ѝ беше свидетел, истинската ѝ майка — два пъти развеждана жена, която в момента живееше в апартамента си в Хиалеа, Флорида — не ставаше за тази работа. А кое беше най-хубавото тук? Когато покровителственото държане на Нийва станеше прекалено досадно, Джоан можеше просто да я отпрати да се занимава с децата. Пер-фект-но.

— Чувам за онзи самолет. — Нийва погледна през рамо към Джоан, докато отваряше консервата. — Не е добре. Нещо зло.

Джоан понечи да се усмихне на прелестните ѝ дребни тропически суеверия, но усмивката ѝ секна изведнъж от остра болка в челюстта ѝ.

Докато купата със супа се въртеше в микровълновата, Нийва се върна при нея, за да я погледне. Притисна загрубялата си кафява длан на челото на пациентката си и опипа с пръсти жлезите на шията ѝ. Джоан се дръпна назад от болка.

— Лошо е подуто — каза Нийва.

Джоан затвори списанието.

— Май трябва да си легна пак.

Нийва се изправи и я изгледа странно.

— Трябва да се върнеш в болницата.

Джоан щеше да се изсмее, ако беше сигурна, че няма пак да я заболи. Да се върне в Куинс?

— Повярвай ми, Нийва. В твоите ръце съм много по-добре. Довери се на човека, който разбира от тези неща. Цялата история с болницата си беше застраховка от страна на авиокомпанията. Всичко се прави за тяхна изгода. Не за моя.

Докато разтриваше отеклата си възпалена шия, Джоан си представи предстоящия съдебен процес и духът ѝ отново се повдигна. Озърна се из кухнята. Странно как една къща, по която бе хвърлила толкова много време и пари за обновяване и разкрасяване, можеше да изглежда толкова… жалка.

Къминс, Питърс, Лили… и Лус.

В този момент в кухнята нахълтаха децата, Кийни и Одри. Размрънкаха се около някакъв спор, свързан с играчка. Гласовете им забръмчаха в главата ѝ така, че изпита непреодолимо желание да ги зашлеви и да се разхвърчат из кухнята. Но успя да направи това, което правеше винаги, да прелее агресията си към децата във фалшив ентусиазъм, вдигнат като стена около гнева ѝ. Затвори списанието и повиши глас, за да ги накара да замълчат.

— А не искате ли по едно пони за всеки и собствено езерце?

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)