Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
Едрият се присъединява към куция, за да обобщи тези многоучени слова по следния начин:
Антените са настойчиви, те уточняват, че всеки организъм е снабден с подобна успоредна защита. Който не я притежава, умира от страх или се самоубива, за да избегне сблъсъка с тревожещата действителност.
56-а е доста изненадана, но не се дава. Чудесен феромон, наистина! Ако се опитват да скрият съществуването на тайното оръжие, при всички случаи с твърде късно. Всеки знае, че най-напред Ла-хола-кан е станал негова жертва, макар от технологична гледна точка загадката да е пълна…
Двамата войници, все така невъзмутими, не отхлабват прегръдката си. Всички вече били забравили за Ла-хола-кан; победата уталожила любопитството. Впрочем достатъчно било да се подуши из коридорите, не се долавяла никаква миризма на токсин. Цялото стадо било спокойно в навечерието на празника на Възраждането.
Какво в такъв случай искат от нея? Защо така и притискат главата?
По време на преследването по долните етажи куцият забелязал и трета мравка. Войник. Какъв е неговият опознавателен номер?
Ето значи защо не я убиха веднага! Вместо отговор женската забива острите върхове на антените си в очите на едрия. Може да си сляп по рождение, но все пак болката е много силна. Що се отнася до куция, стъписай, той почти отпуска хватката си.
Женската се затичва и литва, за да избяга колкото се може по-бързо. Крилете й вдигат облак прах, който обърква преследвачите и. Час по-скоро трябва да стигне до покрива.
Смъртта току-що е минала край нея. Оттук нататък тя започва нов живот.
Откъс от речта-петиция срещу мравуняците-играчки, произнесена от Едмон Уелс пред анкетната комисия на Националното събрание:
„Вчера видях по магазините тези нови играчки, предлагани на децата за Коледа. Те представляват кутии от прозрачна пластмаса, пълни с пръст, заедно с шестстотин мравки, една от които гарантирано е оплодена царица.
Вижда се как те се трудят, дълбаят, тичат.
За едно дете това е вълнуващо. Все едно, че са му подарили цял град. Само че неговите обитатели са много дребни. Те са като стотици малки подвижни кукли, надарени със самостоятелност.
Трябва да си призная, че аз самият притежавам подобни мравуняци. По простата причина, че работата ми на биолог ми налага да ги изследвам. Поставил съм ги в аквариуми, покрити с картон, който пропуска въздуха.
Ала всеки път, когато застана пред моя мравуняк, имам странно усещане. Като че съм всесилен властелин на техния свят. Като че съм техен Бог…
Ако поискам да ги оставя без храна, моите мравки ще измрат до една; ако ми скимне да предизвикам дъжд, достатъчно е да поръся върху техния град съдържанието на една чаша; реша ли да повиша околната температура, трябва само да ги поставя върху радиатора; ако пожелая да отвлека една, за да я разгледам под микроскоп, просто посягам към пинцетите и ги пъхвам в аквариума; ако ми хрумне да ги убивам, няма какво да ме спре. Те дори няма да разберат какво става.
Казвам ви, господа, върху тези създания ни е дадена умопомрачителна власт, и то само защото телом те са дребни.
Аз не злоупотребявам с нея. Но представям си едно дете… То също може да направи с тях каквото си поиска.
Понякога ми иде наум една глупава мисъл. Като гледам тези пясъчни градове, си казвам: ами ако бяхме на тяхно място? Ако също като тях се намирахме в някакъв аквариум-затвор под погледа на други гигантски създания?
Ами ако Адам и Ева са били две експериментални морски свинчета, поставени сред изкуствен декор просто «от любопитство»?
Ако изгонването от рая, за което се говори в Библията, е просто смяна на аквариума-затвор?
Ако Потопът в крайна сметка е просто чаша вода, изляна от някой небрежен или любознателен Бог?
Не е възможно, ще кажете вие. Знае ли човек?… Единствената разлика би могла да бъде в това, че моите мравки са оградени от стъклени стени, а ние сме затворени от физическа сила: земното привличане!
Все пак моите мравки успяват да пробият картона, някои дори успяха да избягат. Ние пък изстрелваме ракети, които се откъсват от гравитацията.
Да се върнем към градовете в аквариум. Преди малко ви казах, че аз съм великодушен, всемилостив и дори донякъде суеверен Бог. Затова никога не причинявам страдания на моите поданици. Правя е тях само това, което бих се съгласил да правят с мен.
Ала хилядите мравуняци, продадени по Коледа, ще превърнат децата в също такива малки богове. Дали всички те ще бъдат великодушни и всемилостиви като мен?