Мравките
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Les Fourmis #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мравките». Краткое содержание книги:
Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна. За някои от тях сме богове. За други — злотворни същества. С удивителен интелект и организация, на които могат да завидят и най-страховитите армии, те се готвят за бъдещата безпощадна битка. Кои ще бъдат истинските господари на земята? От отговора на този въпрос зависи тяхното оцеляване… Също и нашето.
327-и! 327-и! Къде си, 327-и?
Принцовете не се стесняват да и заявят, че мъжкият копулатор не се избира така! Тя трябва да прояви търпение, да се осланя на случая. Поне малко свян…
Ала 56-а все пак успява да намери своя приятел. Той е мъртъв. Главата му е отрязана с едно захапване на челюсти.
ТОТАЛИТАРИЗЪМ:
Хората се интересуват от мравките, защото си мислят, че те са успели да създадат най-съвършената тоталитарна система. Действително у страничния наблюдател се създава впечатлението, че в мравуняка всички работят, всички се подчиняват, всички са готови на саможертва, всички са равни. А до този момент тоталитарните системи при човека до една са претърпели провал…
Тогава им идва наум да подражават на общественото насекомо (нима емблемата на Наполеон не е пчелата?) Феромоните, които заливат мравуняка с глобална информация, това е днешната планетарна телевизия. Човекът си мисли, че предлагайки на всички това, което той смята за най-добро, един ден ще направи човечеството съвършено.
Не в това е смисълът на нещата.
Да ни прости Дарвин, но природата не еволюира към върховенство на най-добрите (впрочем, според какви критерии?).
Природата черпи силата си от разнообразието. На нея и трябват добри, лоши, луди, отчаяни, спортисти, болнави, гърбави, заешки устни, весели, тъжни, интелигентни, малоумни, егоисти, щедри, дребни, едри, черни, жълти, червени, бели… Има нужда от всички религии, от всички философии, от всички видове фанатизъм, от всички премъдрости… Единствената опасност е един от видовете да не елиминира друг.
Стана ясно, че изкуствено създадените от хората царевични насаждения, възпроизвеждащи многократно най-добрия екземпляр (който се нуждае от най-малко вода, който издържа най-сигурно на измръзване, който дава най-едри зърна), биват унищожавани от най-незначителното заболяване за съвсем кратко време. Докато нивите с дива царевица, където има най-различни растителни видове, всеки със своята специфика, със своите слабости, аномалии, винаги успяват да устоят на епидемиите.
Природата ненавижда еднаквостта и обича разнообразието. Именно в това се състои може би нейната гениалност.