Незавършеният роман на една студентка
- Автор: Дилов Любен
- Год: 1983
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Незавършеният роман на една студентка». Краткое содержание книги:
— Аз ти изревах, да те предпазя. Ей с това! — взе фунията старецът и тихичко я наду за доказателство.
— А той къде е?
— Ми като надуши, че ще му видят сметката, скочи в морето и отплува — отвърна старият Минотавър и ми намигна.
— Ама че работа! — неприятно се изненада момъкът и доста неприлично се почеса със свободната ръка под препаската между бедрата. От китката му назад към стълбището се точеше грубо напреден бозавокафяв конец.
— Тоя конец за какво ти е? Магия ли някаква? — запитах го аз, цялата разтреперана от едно лудо досещаме.
Той ми отговори, както бях и очаквала:
— С него ще се върна през Лабиринта. Даде ми го царската дъщеря.
— Ариадна ли? — рекох, защото тя имаше и сестра, Федра.
— Ъхъ — потвърди той легендата. — Ти коя си?
Минотавърът видимо искаше да се позабавлява с него и ме изпревари с ново намигване:
— Тя е поредната жертва. А ти кой си?
Треперенето ми можеше да мине и за страх.
— Тезей. От Атина — поизпъчи се героят.
— Не съм те чувал, но пак си добре дошъл — рече му весело старецът и внезапно скърши гримаса, бръкна под мишницата си да се почеше. — Ти да не ни донесе въшки бе? Така хубаво бях си почистил тука.
— Аз съм от божествен произход. Син съм на бога Егей — още повече се изпъчи от обидата юнакът, а старецът добродушно се засмя:
— То всички вече сме от божествен произход! Нали си нямат работа боговете, напълниха света с копелета. Хайде сядай!
Тезей не седна, но и не се засегна отново, защото трябва да знаете, че в ония години тази дума не е имала още обиден смисъл. Аз ужасно се вълнувах. Та и кой истински историк не би примрял от щастието да присъствува лично на такава историческа среща. Но бях и разочарована, забравила в първия момент, че древните хора са си били нисички, особено южните народи. Рядко се е срещал между тях висок човек и не случайно са си измислили толкова приказки за великани — да ги надхитрят и побеждават. Комплекс на ръста, би казал някой социален психолог. Добре, че аз съм доста ниска, такива ни подбират за хронолетите, иначе легендарният Тезей би разсмял всяко наше момиче. Беше жилесто, космато, въшливо мъжле, но кръвожадно и амбицирано да участвува в историята на света. И за да ни го докаже, тропна със сандала си по плочата.
— Че аз какво ще убия тогава? Да не ме лъжете, ей?
Старецът каза и нему, че бил прислужник на Минотавъра, и малко боязливо го запита за какво толкова му е притрябвало да го убива, но май не му беше вече до шега.
— О, татко Егей! — извика гръмогласно героят. — Ама аз не мога да се върна така в Атина! Целият народ чака от мен да го избавя от чудовището.
— Нали ти казах, че е избавен! Можете да не пращате повече девици и момчета.
Оказа се обаче, че не му било само до това. Ариадна нямало да се ожени за него, ако той не го убиел, а и броят на подвизите му не бил още достатъчен. Херкулес имал къде-къде повече. Запитах го колко са неговите и той почна да ги брои:
— Прокруст, Синас, Скирон, Керкион… А, да! Пътьом за насам заклах и Маратонския бик.
— Все великани, а? — подметнах му, но бях твърде огорчена от хорската параноя, та не ми беше много весело. — А с ложето какво направи?
— Какво ложе? — сепна се Тезей.
— Прокрустовото ложе.
— То не е твоя работа!
— Добре де — продължих аз да се заяждам с божествения син. — Нали вече си имаш един бик в колекцията, стига ти толкова!
Но той пак ми се озъби, преброи отново кокалчетата на лявата си ръка и каза нещо, което на днешния ни език може да се преведе в смисъл, че още бил под нормата.
Тогава старецът внезапно му предложи да убиел него и аз видях, че наистина е спрял да се шегува. Извиках уплашено:
— Бай Минчо, какви ги приказваш! — а той ми отвърна с тъжно примирение:
— Нека си ме убие! Щом хората за това са го пратили, сигурно им е дошло време да си измислят друго плашило. Ето дори и моята сестрица Ариадна, и тя иска да бъда убит. Е, наживях се, нагледах се на диващините им, стига ми толкоз!
Тезен изпадна в недоумение. Както се полага на всеки истински герой, той или нищо не разбираше, или разбираше нещо друго. Това издаде и заключението му:
— Аз тебе май и така, и така ще трябва да те заколя, да не ти скимне пак да ревеш из Лабиринта.
— Да не си посмял! — викнах му и извадих газовото пистолетче, а той и на мен ми рече в стила на античните бабаити:
— Я па тая! Ти какво се мешаш в мъжките работи? Не стига, че ти отървах живота, ами… Впрочем, аз и на тебе ще ти кръцна гръцмуля, та да не плямпаш много-много, ако река да разправям, че съм убил Минотавъра.
Аз не съм от плашливите и най-малкото пък такова едно пале ще ме уплаши, но успя да ме ядоса. Прибрах пистолетчето и само с един саблен удар на дланта избих меча от ръката му. Трябва да знаете, колега, че нас, хрононавтите, специално ни учат на всякакви хватки по самоотбрана, а и Тезей си беше неподготвен, та мечът му издрънча в другия край на терасата. Използвах изненадата му и за да му зашлевя една-две доста силни плесници. Може да са били и три-четири, защото наистина му бях много сърдита. В аванс. Заради подлостта, която щеше да извърши спрямо Ариадна. Нали го знаех от легендата. Според нея, той на път за Атина я захвърля на някакъв остров, въпреки конеца, който бе му дала, и се оженва за по-малката й сестра Федра. Навярно е била по-хубава, затова. И да съкрати претенциите за критския трон. Но трябваше да видите как изглежда един бит античен герой, колега, неописуема гледка! По-жалко нещо не съм срещала! Едва събра дъх да изрече: „Ти да не си царска дъщеря?“ Сигурно не една царска дъщеря бе го шамаросвала в устрема му към трона й, щото според легендите той доста дълго си е търсил царство, преди да изпълни нормата за герой и да го приемат в Атина. Рекох му: