Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— За това не бях помислила — проясниха се очите на Лорин. — Благодаря ти, татко, вече се чувствам далеч по-добре… — Отпи още една глътка от чашата си, убедена, че баща й ще направи всичко за нея. Дано! Реши, че е крайно време да проведе един поверителен разговор с Диксън.
— Спомена за някаква приятелка, която се нуждае от политическа подкрепа — подхвърли Майлс Кънингам.
— Сега ще ти обясня как стоят нещата — кимна Лорин и за петнадесет минути му разказа цялата история около Мадлин.
— Очевидно е интригуваща жена — въздъхна Майлс. — Но не съм сигурен, че имам интерес от изборите за областен прокурор в този щат…
— Моля те, татко! Това е много важно за мен. Убедена съм, че ако помислиш, без съмнение ще откриеш изгода и за себе си…
— Права си — замислено рече той и разтърка брадичката си.
— Днешният областен прокурор утре може да стане губернатор или сенатор… Нищо не ми пречи да си го имам в джоба… Добре, уреди ми среща с тази жена при следващото ми посещение в Калифорния.
— Благодаря ти, татко. Няма да съжаляваш.
Лорин се почувства още по-добре. Ех, ако родителите й живееха в Калифорния! Какъв живот би могла да си създаде! Тя мразеше Тексас, особено шовинистичното поведение на повечето мъже там. Същевременно обаче чувстваше остро липсата на онова уважение, на което се радваше семейството й в Тексас.
— Още едно питие? — попита келнерът, изправил се безшумно зад рамото й.
— Да, моля — отвърна Лорин и му подаде празната си чаша.
Душата й потръпваше от радостна възбуда. След като татко е тук, всичко ще бъде наред!
Чарлс паркира колата си на алеята пред къщата на Д’Арси и изключи двигателя. Настроението му беше мрачно. Току-що беше научил, че Сандра е била разпитвана от полицията. Един господ знае какви ги е надрънкала! Влязоха в кабинета на Джеймс, затвориха вратата и той рязко се извърна към домакинята:
— Защо не ми каза, че полицията е идвала да те разпитва?
— Мислех, че не е важно — сви рамене Сандра.
Облечена в джинси и дебел плетен пуловер, тя изглеждаше като тийнейджър. Косата й беше вързана на конска опашка. Това впечатление се нарушаваше единствено от димящата между пръстите й цигара.
— Не е важно ли? — избухна Чарлс. — Кога се дипломира като юрист? И махни тая гадна цигара! Знаеш, че не понасям дима!
— Може да не съм юрист, но не съм и глупачка, Чарлс! — хвърли му гневен поглед тя и размаза цигарата върху кристалното преспапие.
Чарлс неволно се намръщи, като видя отношението й към скъпоценния кристал „Стойбен“, който Джеймс много обичаше.
— Позвъних ти, защото реших, че трябва да знаеш — продължи Сандра. — Но ако възнамеряваш да се държиш по този начин, най-добре ще е да забравиш всичко!
— Страхотно! — извика Чарлс. — Полицията разпитва някакъв тип, с когото поддържаш отношения, а аз трябва да забравя за това! — В гласа му се появи открита заплаха. — Виж какво, Сандра! Ако знаеш нещо за смъртта на Джеймс, което е неизвестно за мен…
— Нищо не съм казала…
— Прекрати тези глупости! — сряза я той. — Разговаряш с мен, Чарли Римън, а не с някакво тъпо ченге!
Сандра се стъписа от гневния му изблик и неволно отстъпи крачка назад.
— Ти нямаше да ми се обадиш, ако не беше разтревожена — продължи той. — Затова престани да се правиш на шокирана и започвай да отговаряш на въпросите ми!
— Какво искаш да знаеш? — нацупено го изгледа тя.
— Откога се виждаш с този мъж? Как се казва?
— Томи Бартоломю, виждам се с него от няколко месеца.
— Кой друг знае за връзката ви?
— Не съм много сигурна…
— Помисли, дявол да го вземе!
— Не ми викай! — стрелна го с гневен поглед Сандра и сложи ръце на кръста си. — Предполагам, че някои хора от курса по аеробика подозират нещо…
— Той има ли много приятели?
— Не. Отскоро живее тук…
— С какво се занимава?
— Учи актьорско майсторство, а междувременно работи в една строителна компания…
— Само това липсва, още един шибан актьор! — въздъхна с отвращение Чарлс. — Къде се е намирал младият гений в нощта на убийството?
— Не зная.
— Да бе, как не! — изгледа я подигравателно Чарлс.
— Добре де — вирна брадичка тя. — Каза, че изпил няколко бири в близката кръчма, станало му лошо и се прибрал у дома…
Чарлс не обърна внимание на това обяснение, тръсна глава и каза: