Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— О, Филип, много бих искала, но не мога… — Тя хвърли забързан поглед към часовника си. — У дома ме чакат две ненаситни гърла!
— Тогава друг път — усмихна се той.
Мадлин подкара към дома си, в душата й продължаваше да бушува възбудата. Делото за убийството на известен човек като Джеймс д’Арси без съмнение ще се превърне в сензация за пресата. Отдавна мечтаеше за подобен процес, от изявите й в него до голяма степен ще се реши и кандидатурата й в предстоящите избори за областен прокурор.
Напусна магистралата при отклонението Удмън в Шермън Оукс, умът й напрегнато работеше. Даваше си ясна сметка, че без политически връзки едва ли ще успее да събере необходимите средства за предизборната кампания. А този процес ще й донесе известност тъкмо навреме, в случай на победа може би изобщо няма да се нуждае от набирането на допълнителни средства… Шансовете й срещу Кейт ще се увеличат… Разбира се, ако и двете решат да се кандидатират…
Погледна коженото куфарче на седалката до себе си. Ще жертва уикенда, за да приключи с писмената работа, но после ще разполага с цялото си време за случая Д’Арси.
Отби в частната алея пред красивото ранчо, което в продължение на петнадесет години беше делила със Сам, бившия си съпруг. В сърцето й потрепна гордост. Когато купиха тази къща, тя изглеждаше съвсем обикновена, парцелът беше абсолютно гол, без цветя и дръвчета, нямаше дори един храст. В продължение на няколко години Мадлин търпеливо го облагородяваше, садеше цветя и храсти… Днес те щедро се отплащаха, целият терен беше обсипан в ярки цветове… Същата грижа беше проявила и по отношение на обзавеждането. Бавно и постепенно запълни светлите помещения с редки антики, които, от своя страна, придадоха допълнителна свежест на тежките, но удобни френски мебели. Тук двамата със Сам имахме и доста щастливи мигове, призна си с лека въздишка тя и натисна дистанционното, което задействаше вратата на гаража.
Влезе в кухнята, десетгодишният й син скочи и се втурна към нея.
— Здравей, мамо!
— Здравей, Кени — прегърна го тя, после се намръщи от оглушителната рокмузика, която разтърсваше къщата. — Ох, този Джуд! Пак е издънил уредбата! — Очите й попаднаха на кучето, което размахваше опашка до задната врата. — Нахранихте ли Миранда?
— Тъкмо се готвех да го направя — обясни Кени.
Мадлин се усмихна, разроши косата му и тръгна през хола към стаята на по-големия си син.
— Моля те, Джуд — изправи се на прага тя. — Намали малко тази музика, защото ще оглушееш!
— Няма, мамо — възрази луничавото четиринадесетгодишно момче, проснало се на леглото с книга в ръка.
Тя се наведе да целуне тъмната му коса.
— След един час ще вечеряме…
— Обади се татко — вдигна глава Джуд. — Каза, че заминава за една седмица…
— И това означава, че няма да ви вземе през уикенда, така ли?
Мадлин направи безуспешен опит да скрие разочарованието си. Искаше й се да поработи на спокойствие, освен това в събота вечерта имаше среща с Гари.
— Точно така — кимна момчето.
Бившият ми съпруг винаги обърква нещата, въздъхна с неудоволствие Мадлин.
— Пия за най-красивата жена в ресторант „Мортън“! — вдигна чашата си Майлс Кънингам, а звучният му бас огласи половината заведение. Очите му одобрително пробягаха по фигурата на Лорин. — Харесвам тази рокля в черно и червено. От „Армани“ е, нали?
— Да.
— Стои ти страхотно!
— Благодаря, татко.
Лорин отпи глътка „Кир Роял“ и огледа шикозното заведение, пълно с известни личности. Чувстваше се депресирана, въпреки че баща й беше посрещнат с почести и лично управителят ги отведе към една от най-хубавите маси. Очите й пробягаха по лицето му, в душата й потрепна гордост. Беше хубав и привлекателен мъж, въпреки навършените наскоро шестдесет и три години. От снимките в семейния албум знаеше, че посребрената му днес коса беше толкова гъста и буйна, колкото и преди тридесет и три години, при нейното раждане.
— Усещам, че моето бебче се притеснява от нещо — промълви Майлс Кънингам.
— Извинявай, но напоследък наистина съм разстроена — отвърна Лорин.
— Нали именно поради това прелетях няколко хиляди мили? — усмихна се той. — Хайде, изплюй камъчето и да видим какво може да се направи… — Протегна се през масата и успокоително я потупа по ръката.
Лорин замълча за миг, после тръсна глава.
— Тревожи ме шибаният избор на старши съдружник, който скоро ще се проведе в компанията! Хващам се, че само за него си мисля!