Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
Мадлин му отправи нетърпелив поглед, но не каза нищо.
— Близо до трупа на Д’Арси открихме отпечатък от обувка. Разполагаме с показанията на градинаря, от които е видно, че няколко часа по-рано той е поливал точно там. След съответните лабораторни анализи установихме, че отпечатъкът не е на градинаря…
Мадлин хвърли кратък поглед към Филип, който само мълчеше и слушаше.
— Само преди един час получихме заключението на криминалистите. Отпечатъкът в градината съвпада точно с ботушите на Бартоломю, които иззехме при обиска. Пръстта от подметките е идентична с пръстта в градината на Д’Арси.
— Отлична работа! — не се сдържа Мадлин.
— И аз мисля така — усмихна се широко Боуър.
— Какво още имаме срещу нея?
— Само косвени улики. Страхувам се, че доказването им в съда няма да е лесно…
Мадлин направи опит да скрие разочарованието си. Много й се искаше да изправи и двамата пред съда по обвинение в заговор за предумишлено убийство.
— Какви са шансовете той да е действал сам, без нейно знание?
— Има такива шансове — призна Боуър. — Но по мое лично мнение той не притежава нито акъл, нито кураж за подобна постъпка…
— Нещо относно мотивите?
— Според завещанието на Д’Арси, което беше отворено съвсем наскоро, Сандра ще бъде една вдовица с доста прилично състояние — отвърна Боуър. — Въпреки наличието на предбрачен договор… Но това го оставям на вас, юристите. Несъмнено вие ще се оправите с тези неща по-добре от мен…
— Разполагате ли с копие от завещанието?
— Разбира се — кимна полицаят и извади от папката дебел сноп листа.
— Благодаря — кимна Мадлин и забързано ги прелисти.
— Разследването продължава — добави Боуър. — Ще ви държим в течение…
— Добре — кимна Мадлин. — Ще прегледам материалите ви, ще поискам среща с криминалистите, съдебния лекар и всичко останало…
— Окей.
— След като приключим с това, ще се срещнем отново — добави Мадлин. — И тогава ще решим дали имаме достатъчно основания за арестуването на Бартоломю… — Зъбите й замислено захапаха върха на молива. — Може би ще го убедим да признае и нейното участие…
— Кой знае — сви рамене Боуър. — Но никак не ми се иска да ги плашим предварително…
— Правилно. Ако го арестуваме, тя ще наеме екип от опитни адвокати толкова бързо, че едва ли ще успеем да я прекършим.
— И ние си помислихме същото. Пипахме внимателно, за да не ги паникьосаме…
— Добре — кимна тя, помълча малко, после попита: — Мога ли да видя оригинала на рапорта за онзи грабеж?
— Разбира се — кимна Боуър и извади документа от папката.
Мадлин забързано го прелисти и вдигна глава.
— Тук пише, че са били откраднати пари, часовник и пръстен. Някакви следи от последните две?
— Де тоя късмет — поклати глава Боуър. — В апартамента на Бартоломю нямаше следа дори от парите…
— Ясно — въздъхна Мадлин и се зае да подрежда документите. — Свършили сте много работа, за което ви благодаря… — Усмихна се и протегна ръка. — След няколко дни ще ви потърся.
След като полицаите излязоха, Мадлин се обърна към Филип:
— Благодаря и на теб. Ако тоя тип не се признае за виновен, ще имаме в ръцете си процеса на века! — Ръката й признателно стисна десницата на нейния началник и покровител.
— Ти го заслужаваш — гордо се усмихна той. — Двамата с Рон бяхме единодушни, че няма друг прокурор, който може да поеме случая, без да се влияе от известността на жертвата и любопитството на медиите.
Мадлин забеляза особеното изражение на лицето му, което едва ли отговаряше на служебното му положение. Много от колежките в прокуратурата твърдяха, че Филип е луд по нея, но тя упорито отричаше това. А и не се интересуваше от него, тъй като чувствата й бяха насочени към друг адрес.
— Искам да пипна и вдовицата! — решително отсече тя.
— Зная — засмя се Филип. — Възнамерявам да те освободя от няколко дела, за да ти остане повече време за случая Д’Арси.
— Това би било чудесно, Филип! Много съм ти задължена!
— Колко много? — шеговито попита той и почука с длан чашката на незапалената си лула. — Просто ти си най-подходящият човек за предизвикателствата на подобно дело…
— Ценя доверието ти.
— Защо не го отпразнуваме с по едно питие в „Клемс“?