Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Това са известният скаут Даб Суийт и неговата съратница Плачеща скала. А това е водачът на веселата ни задруга, Абрам Маджуд. - Последният беше жилест кантик, с ъгловати черти на лицето, леко дръпнати очи и пресметлив поглед. - Това е Савиан. - Висок мъж с набола брада с цвета на стомана и поглед, по-тежък и от нея. - А това е... - Шай направи пауза, сякаш търсеше точната дума. - Лам.
Лам беше огромен възрастен северняк, леко прегърбен, все едно се опитваше да не изглежда толкова висок. От едното му ухо липсваше парче, а лицето му, макар и едва забележимо от гъстата брада и провесената пред него коса, имаше вид на използван с години воденичен камък. Разкривено, потрошено, кълцано, само видът на всичките белези, резки и цепки стигаше да потрепери и извърне поглед, но вместо това Темпъл му се усмихна мило. Усмихна се и на останалите, все едно не беше виждал по-прекрасна група от дърти авантюристи.
- Господа... - погледна към Плачеща скала, прецени, че това бе далеч от истината, но вече нямаше връщане назад - ... и госпожо. за мен е огромно удоволствие да се запознаем. Казвам се Темпъл.
- Добре приказва, а? - избоботи Суийт, все едно това само по себе си беше „черна точка“ за Темпъл.
- Къде го намери този? - изръмжа Савиан.
Макар и провалил се във всичките, с толкова много професии зад гърба си Темпъл се беше научил да разпознава опасния човек. Нужен му беше само поглед, за да започне да се страхува от този.
- Измъкнах го от реката - отвърна Шай.
- Някаква сериозна причина да не го хвърлиш обратно в нея?
- Не исках да го убивам, предполагам.
Савиан изгледа строго Темпъл и сви рамене:
- Няма да се брои за убийство, ако просто го оставиш да се удави.
Настъпи мълчание, през което Темпъл разсъждава усилено върху
идеята, а старците го оглеждаха изпитателно, подозрително, дори с насмешка.
-И откъде доплува дотук, господарю Темпъл? - заговори накрая Маджуд. - Не изглеждаш като роден по тези земи.
- Не по-малко от вас самия, господине. Роден съм в Дагоска.
- Отлично място за търговия в златните си години. Не чак толкова след падението на Гилдията на търговците на подправки. И как се озовава тук един дагосканец?
Това е вечният проблем с погребаното минало. Другите неизменно се опитват да го изровят обратно.
- Трябва да ви призная, че. се събрах с лоша компания.
Маджуд направи плавен жест към мъжете около себе си:
- На всички се случва.
- Бандити? - попита Савиан.
По-лошо.
- Войници - отвърна Темпъл. Най-доброто, което можа да се сети като описание, което да не е откровена лъжа. - Но ги изоставих и тръгнах сам. Бях нападнат от духове, по време на схватката се изтърколих по склон, а оттам... в една клисура. - Докосна с пръсти лицето си и споменът за усещането на изчезващата земя под краката го накара да потрепери. - Последва ги падане отвисоко в реката.
- Знам какво е - промърмори Лам с отнесен нанякъде поглед.
Суийт изпъчи гърди и намести колана с оръжията си:
- Къде се натъкна на духовете?
Темпъл сви рамене:
- Нагоре по течението, предполагам?
- Колко далеч и колко бяха?
- Видях четирима. Стана на зазоряване и оттогава се нося по реката.
- На не повече от двайсетина мили, значи. - Суийт и Плачеща скала си размениха продължителни погледи, загрижен от негова страна и каменно безизразен от нейна. - По-добре да идем натам да видим.
- Хм - отвърна Плачеща скала.
- Очакваш неприятности ли? - попита Маджуд.
- Винаги. Правиш ли го, чакат те само приятни изненади. - Суийт тръгна покрай Лам и Савиан и потупа и двамата по раменете на разминаване. - Добра работа при реката. Надявам се да съм толкова полезен, като стана на вашите години. - Плесна и Шай по рамото. - Браво и на теб, момиче. Ама следващия път май ще е по-добре да пуснеш въжето, а? - Едва в този момент Темпъл забеляза окървавената превръзка на ръката й. По принцип не беше чувствителен по отношение на чуждите страдания.
Маджуд го дари с широка усмивка с един златен зъб по средата:
- Предполагам, ще искаш да се присъединиш към задругата ни?
Коленете на Темпъл се подкосиха от облекчение:
- Ще съм ви ужасно признателен.
- Всеки в задругата плаща за мястото си или с пари, или допринася с умения.
- Ааа - Темпъл увеси рамене.
- Имаш ли професия?
- Няколко. - Той запрехвърля наум списъка, подбирайки онези, с които най-малко рискуваше да бъде хвърлен обратно в реката. - Обучавах се за свещеник, после - за лечител.