Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Не спирам да се изумявам как някои хора просто отказват да стигнат до същия извод.
- Така си е. - Корлин вдигна поглед от превръзката и го насочи към брода, където на другия бряг разтропаният фургон на Джентили тъкмо биваше изтикван с ръце в очакване на волския впряг, а един от престарелите златотърсачи размахваше ли, размахваше ръце като крила на вятърна мелница. - Имаме си неколцина такива в задругата.
- Знам, но повечето от тях го правят с добри намерения.
- Някой ден си направи кораб от добри намерения, пък виж как ще плава.
- Вече пробвах. Потънах с него.
По устните на Корлин пробяга бегла усмивка.
- Мисля, че и аз бях сред пътниците му. Водата беше леденостудена, нали? - Лам беше застанал до Савиан и заедно с него напрягаше сили да извадят едно от затъналите в калта колела, в резултат на което целият фургон се клатеше. - Човек вижда много силни мъже тук, насред дивата равнина. Трапери, ловци, хора, прекарали целия си живот под открито небе. Мъже от камък и желязо. Смея да твърдя обаче, че от баща ти по-силен не съм срещала.
- Не ми е баща - промърмори Шай и отпи от бутилката. - Пък и чичо ти не пада по-долу.
Корлин отмота парче от навития на лента плат, който използваше вместо бинт, и го клъцна с рязко движение на малкия си лъскав нож.
- Може да се откажем от воловете и да впрегнем двете дърти копелета в хомотите.
- Смея да твърдя, че така ще пътуваме по-бързо.
- Мислиш ли, че ще успееш да вкараш Лам в хомот?
- Без проблем, не знам само как чичо ти ще реагира на камшика.
- Най-вероятно ще се скъса в гърба му.
Колелата най-после се отскубнаха от калта, фургонът се люшна силно напред и тръшна на капрата ръкомахащия братовчед на Джентили. Са-виан плесна дружески Лам по рамото.
- Успяха да се сприятелят тия двамата - каза Шай. - Незнайно как, при положение че не обелват и дума по цял ден.
- Ааа, безмълвното другарство на двама ветерани.
- Какво те кара да мислиш, че Лам е ветеран?
- Всичко. - Корлин промуши карфица през превръзката й я закрепи стабилно. - Готова си. - Хвърли поглед към реката и викащите и газещи във водата мъже и внезапно скочи на крака. - Чичо, ризата ти!
Един скъсан ръкав, помисли си Шай, малко пресилена проява на благоприличие, предвид това, че половината мъже от задругата бяха разсъблечени до кръста, а на неколцина панталоните им се бяха смъкнали почти до под задниците. Савиан се извърна да погледне и Шай зърна голата му ръка. Беше почти черна от татуираните по нея редове.
Вече не се чудеше той откъде беше ветеран. Бунтовник. Най-вероятно се беше бил в Старикланд и сега бягаше, подгонен от Инквизицията на Негово Величество.
Тя вдигна поглед и очите й срещнаха тези на Корлин. И двете не успяха да скрият мислите си една от друга.
- Просто един скъсан ръкав. Нищо особено - каза Корлин, но проницателните й сини очи се присвиха подозрително.
Шай си спомни за малкия лъскав нож в ръката й и внезапно я осени мисълта, че няма да е зле да подбира думите си много внимателно.
- Мисля, че всеки има нещо съдрано по себе си. - Тя подаде обратно бутилката на Корлин и бавно се изправи. - Чуждото скъсано не ме вълнува. Това си е тяхна работа.
Корлин отпи от бутилката, без да откъсва очи от Шай.
- Добра философия.
- А това е една добра превръзка. - Шай се усмихна и размърда пръсти. - Не мисля, че някога са ми правили по-добра.
- Много ли си имала?
- Рани предостатъчно, но в повечето случаи ги оставях просто да си кървят. Нямаше много загрижени наоколо, че да ме превързват.
- Тъжна история.
- О, мога да разказвам такива с дни... - Шай се загледа в реката. -Какво е това?
По течението бавно се носеше дънер. В стърчащите от него клони се беше оплела трева. Закачаше тук-там плитчините, завърташе се и пак продължаваше бавно надолу по реката. Имаше нещо проснато върху дъ-нера. Или по-скоро някой с разперени настрани ръце и крака. Шай хвърли одеялото от раменете си, изтича до брега и нагази във водата. Студът скова краката й и тя потрепери.
Загази напред, сграбчи един щръкнал от дънера клон и примижа от болката, стрелнала се през наранената й ръка. Пусна дървото, прегази от другата му страна и го хвана с лявата.
„Пътникът“ беше мъж. Главата му бе обърната на другата страна и Шай не можа да види лицето му, само чорлавата черна коса и надиплената нагоре риза, разкриваща част от мургавата кожа на гърба му.
- Странна риба си хвана - обади се Корлин, застанала на брега с ръце на кръста.
- Искаш ли да оставиш шегите, докато ми помагаш да го извадим?