Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Какъв си бил? - Гласът на Шай изтъня немощен насред огромната празнина на равнината. - Войник?
Смръщеното лице на Лам се навъси още повече:
- Убиец. Да наричаме нещата с истинските им имена.
- Бил си се във войните? В Севера?
- Във войни, в битки, в дуели, в каквото имаше. И когато чуждите битки свършиха, започнах свои. И когато враговете свършиха, обърнах приятелите си в такива.
Преди Шай си мислеше, че всеки отговор е по-добър от никакъв. Вече не беше толкова сигурна.
- Имал си причини, предполагам - смотолеви тя така уклончиво, че думите й прозвучаха като въпрос.
- Добри в началото. После все по-калпави. Накрая открих, че можеш да лееш кръв и без тях, и съвсем се отказах да ги търся.
- Но сега имаш причина.
- Ъхъ. Сега имам. - Лам пое дълбоко дъх и се изправи. - Тези деца. те са всичко хубаво, което някога съм сътворил в живота ми. Роу и Пит. И ти също.
- Хм, ако броиш мен към хубавите неща в живота ти, явно много си го закъсал.
- Така е. - Той извърна очи към нея и погледът му бе така настоятелен, че Шай не можа да му устои. - Ако щеш, вярвай, ти си най-свестният човек, когото познавам.
Шай обърна глава и размърда схванатото си рамо. Открай време намираше добрите думи за по-трудни за преглъщане от лошите. Зависи на какво си свикнал, предполагаше.
- Явно имаш много малко приятели.
- Враговете по ми се удават. Без значение. Не знам как, но ти имаш добро сърце, Шай.
Шай отново си спомни как я носи от онова дърво, как пя на децата и как превързва гърба й:
- Ти също - отвърна.
- О, просто ме бива в това да заблуждавам хората. И мъртвите са ми свидетели, още по ме бива в това да заблуждавам себе си. - Той зарея поглед в хоризонта. - Не, Шай, аз нямам добро сърце. Където отиваме, ще има неприятности. Ако сме късметлии, малко, но с годините разбрах, че определено не минавам за късметлия. Затова ме чуй. Когато следващия път ти кажа да не ми се пречкаш в ръцете, стой настрана, чу ли?
- Защо? Ще ме убиеш ли? - Каза го на шега, но хладината в тона му изтри усмивката от лицето й.
- Никой не знае какво точно ще направя.
Вятърът се възползва от настъпилата тишина и прошумоля във високата трева, накъдряйки я на вълни. Но донесе нещо със себе си. До ушите на Шай достигнаха викове, а в тях - непогрешимата нотка на паника и объркване.
- Чу ли това?
- Какво ти казах за късмета ми? - Лам обърна коня си към колоната.
Задругата беше в пълен безпорядък. Хората скупчени, крещящи
един на друг, лутащи се напред-назад. Приклещени фургони, тичащи около колелата кучета и плачещи деца - ужас и паника навред, все едно самият Глъстрод се бе надигнал от гроба и ги връхлиташе с намерението да ги унищожи до крак.
- Духовете! - чу Шай някой да крещи. - Ще ни отрежат ушите!
- Всички да се успокоят! - крещеше отнякъде Суийт. - Не са проклетите духове, не са им притрябвали ушите ви! Пътници като нас, нищо повече!
Шай отправи поглед на север и видя подскачащи, подредени в редица точици, точно на границата на тъмното на земята и светлото на небето - препускащи ездачи.
- Откъде си толкова сигурен? - изписка лорд Ингълстад. Стискаше няколко ценни вещи в прегръдката си и имаше вид на готов да побегне на някъде без посока, просто да побегне.
- Защото духовете, наточени за кръв, не се появяват просто ей така на хоризонта! Вие стойте тук и гледайте да не се изпотрепете взаимно, а аз и Плачеща скала ще идем да поговорим с тях.
- Може да знаят нещо за децата - каза Лам и пришпори коня си след двамата скаути. Шай го последва.
Задругата може и да бе изтерзана и омърляна от пътя, но на фона на опърпаната колона от ездачи, която приближаваше, бяха направо кралска процесия. Хората бяха оръфани като просяци, с трескави погледи в зачервените очи, конете им изпощели и с пожълтели зъби. След тях идваха няколко фургона, а най-отзад се влачеше малобройно, накацано от рояк мухи стадо добитък. Задругата на прокълнатите.
- Как я карате? - поздрави Суийт.
- Как, питаш? - Водачът, едро копеле в протрит съюзнически шинел с разпрани и провиснали от ръкавите златни ширити, спря коня си пред тях. - Ще ти кажа как я караме. - Той се наведе и се изплю настрани покрай шията на коня. - Година по-стари, откакто тръгнахме в обратната посока, и с нищо по-богати оттогава, ето как. Стига ни толкова Далечна страна. Връщаме се в Старикланд. И ако искаш съвета ни, вие направете същото.