Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Реши да внимава с резките движения. Това не беше проблем, естествено, тъй като и болезнените, и много бавните в момента му се удаваха трудно.
- И как се озовава един юрист в река? - попита възрастната жена. -С лош съвет ли?
- Обикновено добрият съвет те вкарва в неприятности. - Темпъл опита отново и този път успя да докара нещо по-близко до обичайната си пленителна усмивка. - Още не си ми казала името си.
Усмивката явно не подейства.
- Прав си, не съм. Значи, никой не те е бутнал в нея, така ли?
- С един друг мъж, така да се каже... се бутнахме взаимно.
- Какво стана с него?
Темпъл вдигна рамене:
- Нямам представа, може би всеки момент ще мине по реката.
- Въоръжен ли си?
- Не е обут дори.
Темпъл размърда пръстите на босия си крак и сухожилията на стъпалото му се откроиха ясно.
- Имах един малък нож, но. нещата не отидоха на добре. Може да се каже, че. имах лоша седмица.
- Едни дни ги бива. - Шай се наведе към Темпъл. - Други - не.
- Сигурна ли си? - попита я приятелката й.
- А какво друго остава, да го хвърлим обратно в реката ли?
- И по-лоши идеи съм чувала.
- Ти стой тук тогава. - Шай преметна ръката на Темпъл през рамото си и го вдигна на крака.
Боже, как болеше! Усещаше главата си като пъпеш, върху който някой си е изпробвал чука. Боже, какъв студ! Да се беше удавил в реката, пак нямаше да е по-премръзнал. И колко отслабнал бе само. Коленете му трепереха така силно, че ги чуваше как пляскат по мокрите крачоли на панталона. Добре, че беше Шай. Тя не изглеждаше като да се строполи от безсилие всеки момент. Усещаше рамото й стабилно и твърдо като камък под мишницата си.
- Благодаря ти! - Темпъл беше съвсем откровен, когато го каза. -Много ти благодаря. - О, колко го биваше само в опирането на нечие силно рамо. Като разцъфнало пълзящо растение, обвило ствола на дебело дърво с големи корени. Като малка пойна птичка, кацнала на рога на бивол. Или пиявица, впила уста в конски задник.
Двамата закатериха брега. Босият и обутият в ботуш крак на Темпъл се влачеха немощно в калта. Зад тях стадо добитък прекосяваше реката. Неколцина ездачи го бяха наобиколили, навеждаха се от седлата, размахваха шапки и намотани въжета и подвикваха на цапащите и плуващите във водата животни, обвити в облак от водни пръски.
- Добре дошъл в малката ни задруга - каза Шай.
Край реката, в завета на огъван от вятъра шубрак, около множество фургони щъкаха добитък и хора. Едни режеха и сечаха дъски и греди за поправка на фургоните. Други се мъчеха да впрегнат упорити волове в хомотите им. Някои събличаха подгизналите си от реката дрехи. Две жени готвеха супа на огъня и стомахът на Темпъл изкъркори при първия аромат, довят до носа му. Две деца гонеха трикрако куче и се заливаха от смях.
Темпъл започна да се усмихва и да кима угоднически наред, подпрян на силното рамо на Шай, ала в замяна получи само няколко любопитни, но смръщени погледа. Повечето от хората бяха прекадено вглъбени в работа, за да му обърнат внимание, и всичките бяха съсредоточени в извличане на печалба от тази безмилостна земя с един или друг вид тежък труд. Темпъл замижа. Не само от болката и студа. Една от основните причини да тръгне с Никомо Коска бе, че така никога повече дори нямаше да се доближи до тежка работа.
- Накъде пътува задругата? - попита. С неговия късмет очакваше да чуе Скуеърдийл или Ейвърсток, селища, с чиито оцелели жители не гореше да подновява познанството си.
- На запад - отвърна Шай. - На другия край на Далечна страна, към Крийз. Това устройва ли те?
Темпъл никога не беше чувал за Крийз, което беше най-добрата препоръка за мястото.
- Устройва ме всичко, стига да не е там, откъдето идвам. На запад би било чудесно. Ако сте склонни да ме вземете с вас.
- Не мен трябва да убеждаваш, а онези дърти копелета ей там.
Бяха петима в групичка най-отпред в колоната. Темпъл с тревога за-
беляза дух измежду тях - висока слаба жена с лице като старо, протрито от езда седло и светли очи, чийто поглед минаваше през него и чезнеше зареян в хоризонта. До нея стоеше дребен на ръст мъж с чорлава посивяла коса и брада. Беше се увил в огромно кожено палто с дълъг косъм, а на колана му висяха два ножа и меч с позлатена дръжка. Видът на Тем-пъл очевидно му се струваше като шега, която не намираше за особено успешна, но въпреки това се усмихваше вяло, просто от добро възпитание.