Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Е, поне имаше известна утеха в това, че именно тя събра оборудването по заръка на проф. Чодри и после пак тя последва агентите през вратата, оставяйки Морган да беснее сам в лабораторията, сърдит като малко момче.
Чакаше ги кола. Лъскава, черна, държавна. Елиза се питаше от коя ли точно служба са агентите. Не успя да прочете какво пише на значките им. ФБР? Н,РУ? НАСА? Кой имаше правомощия върху... ангелите?
Проф. Чодри първо настани Елиза, после се вмъкна до нея на задната седалка. Вратата щракна и се затвори, агентите се разположиха отпред и автомобилът се включи в трафика. Колкото повече се отдалечаваха от музея, толкова повече повяхваше триумфът на Елиза; обзе я тревога. Полека, каза си, първо премисли всичко.
- Хъм, извинете, къде отиваме? - попита.
- Ще ви осведомят при пристигането - гласеше отговорът от предната седалка.
Ясно.
Пристигане, но къде?
Сигурно в Рим.
Или пък не?
Близа крадешком погледна проф. Чодри, който едва видимо сви рамене и вдигна вежди.
- Това сигурно ще хвърли светлина по въпроса.
Светлина по въпроса? Дали? Мигар наистина ще получат достъп до посетителите?
За момент си представи как приближава някой от ангелите и пъха тампон за вземане на ДНК-проба в устата му, при което усети начален пристъп на истерия. Кой да ти допуска, че след всичко онова, от което избяга, тъкмо науката ще я изправи лице в лице с ангели? Наложи се да преглътне смеха си. Ей, мамо, я ме виж! Боже. Това предизвикваше смях само защото беше толкова нелепо. Какво ли не направи, за да се раздели с миналото си, а докъде стигна?
Едно от най-грандиозните събития в човешката история, а тя ще вземе участие в него... пъхайки тампон в устата на някой ангел? Отворете уста. Истерията отново взе да я дави, но беше потисната, преглътната и прикрита с престорено покашляне. Е лиза щеше да анализира ДНК на ангел. Ако те изобщо имат ДНК. Трябва да имат, помисли си. Нали притежават физически тела; тези тела все от нещо трябва да са направени. Но какво ли ще е то? Дали ще има нещо общо с човешката ДНК? Дори не можеше да си го представи, но беше убедена, че това е единственият начин да бъде разгадана тази мистерия. На молекулярно ниво.
Тя ще разбере какво представляват те.
Заради обърканото съзнание, изтощението и тревогите, все още налегната от съня, кацнал на рамото й - като хищна птица, която чака своето време, - мислите й постоянно се губеха, за да изскочат отново след малко отнякъде. Също като да преследваш някого с все сили и тъкмо да го хванеш, той се обръща разярен и те сграбчва за гърлото.
Да, тя ще открие какво представляват ангелите. Това вече беше старата Близа, която напълно владееше мислите си. Ще го направи така, както са я учили. Последователни нуклеотиди^; тогава вече светът, вселената и бъдещето ще си дойдат на мястото. Филогенеза^. Ред. Здрав разум.
Но после тази мисъл се обърна рязко, сграбчи я и принуди Близа да я погледне в очите -оказа се не това, което тя си мислеше, че преследва. От тези очи надничаше лудост.
Тази мисъл не беше: Аз ще разбера какво представляват ангелите.
Онова, което Елиза всъщност си мислеше, бе: Дали някога ще разбера какво представлявам
аз?
27. Просто обитатели на един споделен свят
Когато Кару се върна при Зузана, Мик и Исса, откри, че не са стояли със скръстени ръце, докато тя е била на военен съвет: бяха подготвили мястото, разопаковали блюдата, почистили и сортирали зъбите. Зузана беше направила и нещо повече - няколко огърлици, още ненанизани, очакваха одобрението на Кару
- Добри са - произнесе се Кару, след като внимателно ги огледа.
- Ще свършат ли работа? - попита Зузана.
Кару се взря в тях още по-внимателно.
- Това тук Утем ли е? - попита, посочвайки първата. Поредица от зъби на кон и игуана, които се редуваха с кости от прилеп - двойни, за двата чифта кри ле - железни мъниста и парчета черен кехлибар за мощи изящество.
- Мислех, че той е с предимство - каза Зузана.
Кару кимна. Тиаго щеше да има нужда от Утем, за да го язди в битката.
- Имаш дарба за тая работа - каза на приятелката си. Огърлицата не беше напълно съвършена, но много се доближаваше до съвършенството - това си беше цяло чудо, като се има предвид липсата на опит у Зузана.