Сънища за богове и чудовища
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712435
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сънища за богове и чудовища». Краткое содержание книги:
Но една раса от сияйни воини чула за чудовищата и тръгнала от своя далечен свят на битка с тях. Войната продължила дълго, светлина срещу мрак, и много от воините загинали. Накрая, когато най-сетне победили чудовищата, едва стотина били останали живи...
Историята на Кару и Акива свършва тук. Една приказна история, в която демоните не са толкова страшни, а ангелите не са това, за което ги мислим.
Часовете изтекоха като един миг. Тиаго се появи някъде по средата, за да даде своя дял за десятъка болка - беше минал през къпалнята, Кару забеляза това, и беше отмил засъхналата кръв, а раните му вече заздравяваха - но сега и двамата добавиха нови синини към ония, които вече избледняваха по ръцете и краката им. И въпреки всичко не стигнаха до дванайсет възкресявания. След шест часа труд разполагаха с девет нови тела и накрая трябваше да спрат. Най-малкото, защото нямаше място за повече. Дори тези девет запълваха помещението до последния сантиметър. Освен това Кару вече се чувстваше замаяна от изтощение. Отпусната. Безполезна. Свършена.
Явно и Зузана се усещаше по същия начин.
- Заменям кралство за кофеин^! - избъбри тя и протегна молитвено ръце към тавана.
Но когато след малко се появи Исса, понесла чай, изобщо не се почувства благодарна.
- Кафе, имах предвид кафе - провикна се към тавана тя, сякаш вселената беше келнер, объркал поръчката й.
Въпреки това изпиха чая, оценявайки мълчаливо свършената работа. Девет тела; единственото, което им оставаше сега, бе да им вдъхнат душа. Кару отстъпи на Зузана и Мик да го направят, загцото ръцете й трепереха н всяко движение изпращаше по тялото й вълна от болка н спазъм. Тя се облегна на стената до Тнаго и се загледа как Зузана минава покрай редицата новосъздадени тела, поставяйки върху челото на всяко от тях конусовидно парче тамян.
- Прати ли поканата - попита тя Вълка.
Той кимна.
- Те я обсъдиха и най-накрая приеха. Но да знаеш, че се постараха да изглежда все едно ни правят услуга. С неохота приемаме да споделим храната ви, но не очаквайте да ни се услади.
- Това ли казаха?!
- С не толкова много думи.
- Хубаво - каза Кару. - Правят го от чиста гордост. Може и да не го покажат, но определено ще им се услади.
Това беше нейната дребна идея, малката бебешка крачка: да нахрани серафимите. Някой, Елион или Бриатос, се изпусна по време на военния съвет, че извънбрачните вече са привършили оскъдните запаси от провизии, които успели да вземат със себе си при внезапното и прибързано напускане на гарнизоните из различните части на империята. Общото угощение - близо триста гърла - щеше да довърши и провизиите на химерите, но това беше жест на солидарност в името на съюза. Заедно ядем и заедно ще гладуваме. Във всичко сме рамо до рамо.
А един ден може и да живеем заедно. Просто като обитатели на един споделен свят. Защо пък не?
Щракване на запалка - малка червена пластмасова запалка с нарисувана на нея карикатурна физиономия, напълно неподходяща за отговорното й предназначение, без да се смята колко не на място изглежда в този свят - и Зузана запали един по един конусите тамян върху всички тела. Мирисът от тамяна на Бримстоун за ревенантите изпълни скалното помещение и първо Утем, а после и останалите оживяха.
В Кару се бореха смесени чувства. Изпита гордост: заради себе си и заради Зузана. Телата бяха умело изработени, силни и внушителни, а не чудовищни на вид и с неестествени размери, каквито бяха възкресените от нея в казбата. Тези много повече се доближаваха до стила на Бримстоун и тя усети вълна от носталгия и копнеж пюо него.
И горчивина.
Ето че отново пълни паниците. Още месо за острите зъби на войната.
Като обикновени обитатели на един споделен свят, беше си помислила само преди миг, а сега, докато ги наблюдаваше как се връщат към живот, се питаше: възможно ли е това някога да стане?
28. Блудница на ангел, любовник на звяр
Както заедно бяха превели своето войнство по внеслия се скален проход към отдалеченото селище, така сега Кару и Тиаго го върнаха обратно. Извънбрачните вече ги чакаха, изпълвайки с гласовете си главната пещера, определена за място на срещата. Разположили се бяха - доста подозрително - в най-отдалечения край, предоставяйки останалата част на химерите. Заедно, но не съвсем - сякаш през средата на пещерата беше прокарана разграничителна линия.
Донесоха храната: големи купи кускус със зеленчуци, сушени кайсии и бадеми. Малкото останало пилешко месо беше равномерно разпределено на дребни парчета отгоре и почти се губеше сред останалите съставки на ястието, но поне ароматът му го овкусяваше; имаше и хлебни питки, изпечени върху горещ камък - купища хляб, каквито Кару не беше виждала на едно място през живота си. Колкото и много да изглеждаше хлябът обаче, бързо свърши, а гозбата - още по-бързо.
- Знаеш ли какво ще ни дойде отлично сега? - прошушна Зузана, когато тропането на лъжици о съдовете почти утихна. - Шоколад. Никога не предлагай съюз без шоколад.