Дъщери на мрака

— Беше се качил на едно дърво — обясни Джейд, целувайки котето по главата. — Наложи се да го убеждавам да слезе. — Очите й бяха изумрудени и тя по-скоро като че ли се носеше във въздуха, отколкото да стъпва по земята.

Аш се надигна и се разкърши. Също като сестрите си той изглеждаше свръхестествено красив, след като бе утолил глада си, и от очите му струеше тайнствено лунно сияние.

Докато го гледаше, Мери-Линет бързо забрави мисълта, която се беше мярнала в главата й.

— Влизайте — каза тя примирено. — И ни помогнете да разберем кой е убил леля ви.

Сега, когато вече нямаше съмнение, че Аш е добре, на нея й се искаше да забрави онова, което бе почувствала преди малко. Или поне да не мисли какво означаваше.

„Означава — обади се услужливо тихият глас в ума й, — че имаш сериозен проблем, момиче. Ха-ха!“

— Е, каква е основната версия? — попита оживено Кестрел, когато всички седнаха на масата.

— Работата е там, че няма никаква версия — отвърна Мери-Линет. Тя се взираше обезсърчено в листа си. — Вижте, какво ще кажете да започнем отначало? Ние не знаем кой го е направил, но все пак знаем някои неща. Така ли е?

— Така е. — Роан кимна насърчително.

— Първо, козата. Онзи, който е убил козата, трябва да е бил силен, защото не е никак лесно тези клечки да бъдат забити в кожата й. Освен това той трябва да е знаел как е бил убит вашият чичо Ходж, защото козата е била убита по същия начин. И трябва да е имал някаква причина да сложи черния ирис в устата на животното — или е знаел, че Аш принадлежи на Клуба на черния ирис, или сам е бил член на този клуб.

— Или е смятал, че черният ирис символизира вампирите ламия, или въобще всички Нощни хора — каза Аш глухо. Той се беше привел и разтриваше глезена си. — Това е обичайна грешка за онези, които не принадлежат на Нощния свят.

„Много добре“, помисли си Мери-Линет, а на глас каза:

— Да. Знаем също, че убиецът е разполагал с два различни вида клечки, но това не ни помага особено, защото и едните, и другите могат да бъдат купени в града.

— И той трябва да е имал някаква причина да мрази госпожа Бърдок. Или просто вампирите — отбеляза Марк. — Иначе защо да я убива? — Мери-Линет погледна брат си, казвайки си, че трябва да прояви търпение.

— Не бях стигнала още до госпожа Бърдок. Но сега можем да се заемем и с нея. Първо, онзи, който я е убил, е знаел, че тя е вампир, защото я е намушкал с кол. И второ… ъъ… второ… — Тя така и не можа да измисли какво идваше на второ място.

— Второ, той вероятно я е убил, без много да му мисли, ей така, импулсивно — изтъкна Аш с изненадващо спокоен и задълбочен глас. — Вие казахте, че тя е била намушкана с кол от оградата, а ако убийството е било планирано, убиецът вероятно е щял да си набави предварително такъв кол.

— Много добре. — Този път Мери-Линет произнесе думите гласно. Просто не можа да се въздържи. Тя срещна погледа на Аш и забеляза нещо, което я изненада. На него, изглежда, му беше приятно, че го смята за умен.