Дъщери на мрака

— Мери, това е от „Книга за джунглата“.

— Знам. Но прозвуча странно в нейната уста. Освен това тя изглежда някак подозрително мила и изплашена. Ами ако това е само номер? — Когато Марк не отговори, тя продължи: — Защо тази хипотеза да е по-малко вероятна от предположението, че Тод и Вик са ловци на вампири?

— Добре, запиши я и нея.

Мери-Линет го направи. Сетне каза:

— Знаеш ли, все забравям да попитам Роан как са писали на госпожа Бърдок от онзи остров… — Тя се прекъсна и застана нащрек, когато чу задната врата да се затръшва.

— Аз ли се връщам първа?

Това беше Роан, поруменяла, разчорлена и леко задъхана. Косите й падаха като настръхнал кестеняв облак около нея.

— Къде са останалите? — попита Мери-Линет.

— Разделихме се още в началото. Това е единственият начин да ловуваме на толкова малка територия.

— Малка! — Марк изглеждаше обиден. — Ако Брайър Крийк изобщо има някаква добра страна, без, разбира се, да го твърдя, то това е пространството.

Роан се усмихна.

— Но то не е достатъчно за лов — каза тя. — Не се засягай. На нас тук ни харесва, защото на острова изобщо нямахме възможност да ловуваме. Доставяха ни храната упоена и съвършено пасивна.

Мери-Линет пропъди от ума си образа, който бе извикан от тези думи.

— Ъ-ъ… искаш ли да се включиш в нашата детективска работа относно възможния извършител на престъплението? — попита тя.

Роан седна на кухненската маса, отмятайки един кестеняв кичур от челото си.

— Не знам. Питам се дали не е някой, който изобщо не ни е минавал и през ум.

Мери-Линет си спомни за какво беше говорила, когато задната врата се беше затворила с трясък.

— Роан, все се каня да те питам… Ти каза, че само Аш е можел да се досети къде сте избягали. А какво ще кажеш за онзи, с чиято помощ сте изпращали писмата извън острова? Той вероятно е знаел къде живее леля ви, нали така? Защото е можел да прочете адреса върху писмата ви.

— Крейн Линдън. — Роан се усмихна тъжно. — Не, Крейн не знаеше адреса. Той… — Тя докосна слепоочието си с пръст. — Не знам каква дума използвате вие. Неговият ум не е напълно развит. Той не може да чете. Но е много добър.

„Значи има неграмотни вампири. Е, защо пък не?“, каза си Мери-Линет и добави на глас:

— О! Добре, това означава, че можем да елиминираме още един от заподозрените.

— Виж, а какво ще кажеш за една по-смела хипотеза? — подхвърли Марк. — Може би звучи налудничаво, но не е ли възможно чичото на Джереми в действителност да не е мъртъв? И ако той… — В този момент от предната врата се чу тупване. Не, беше по-скоро нещо като ритмично потропване. „О, боже — помисли си Мери-Линет. — Тиги!“