Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Някой път трябва да предприемете пътуване до Единбург.
— Вече съм го сторил, сър Хамиш. Посетих фестивала по два повода и сега вече знам защо вашият град се описва като Атина на севера.
— Добре сте осведомен, господин министър.
— Благодаря ви, сър Хамиш. Сега трябва да ви попитам с какво мога да ви бъда полезен. Писмото на вашия помощник бе твърде неясно.
— Първо, позволете ми да заявя, господин министър, че за моята компания е чест да бъде разглеждана като възможен изпълнител на проекта за околовръстното шосе на града. Искрено се надявам, че нашият трийсетгодишен опит в строителството, двайсет от които в третия свят — за малко не каза „неразвитите страни“ — израз, който неговият управител „Проекти“ го бе предупредил да не използва — са причината вие като министърът, оглавяващ въпросното начинание, да установите, че сме подходящата кандидатура за този контракт.
— Всичко това плюс репутацията ви, че приключвате работата в уречения срок и на уговорената цена — отвърна държавният секретар. — Само два пъти в цялата си практика сте отправяли искане за промени в графика на плащане. Веднъж в Уганда, когато сте били възпрепятствани от жалките изисквания на държавния глава Амин, и другият проект, ако си спомням правилно, е бил в Боливия — летище, което сте завършили с принудително закъснение от шест месеца заради земетресение. И в двата случая сте приключили сделката на предоговорена цена и според моите съветници сте загубили пари. — Държавният секретар попи чело с копринена кърпичка и после продължи: — Не бих желал да смятате, че моето правителство се отнася към подбора без нужната задълбоченост.
Сър Хамиш бе поразен от краткото и компетентно изложение на държавния секретар, още повече че върху тапицираното с кожа бюро пред него не лежаха никакви помощни записки. Внезапно изпита вина от оскъдните познания, които имаше за произхода, образованието и кариерата му.
— Разбира се, че не смятам, господин министър. Поласкан съм от личната ви загриженост, която засилва решимостта ми да премина към една неудобна тема, която…
— Преди да кажете още нещо, сър Хамиш, мога ли да ви задам няколко въпроса?
— Разбира се, господин министър.
— Все още ли смятате посочената в офертата цена от 39 121 110 долара за приемлива предвид всички условия?
— Да, господин министър.
— И тази сума ви предоставя възможност да свършите добра работа, като същевременно осигурите печалба за своята компания?
— Да, господин министър, но…
— Отлично, тогава смятам, че единственото, което трябва да решите, е дали искате да подпишете договора днес до обяд. — Министърът старателно наблегна на думата „обяд“.
Сър Хамиш, който никога не бе разбирал израза „едно кимване върши работа колкото и едно намигване“, продължи безразсъдното си настъпление.
— При все това има един аспект от договора, който смятам, че трябва да обсъдя с вас насаме.
— Убеден ли сте, че би било разумно, сър Хамиш?
Сър Хамиш се поколеба, но само за миг, преди да продължи. След чутото до момента, ако беше Дейвид Хийт, той щеше да стане, да стисне ръката на държавния секретар, да махне капачката на писалката си и да се устреми към договора… но не и неговият работодател.
— Да, господин министър, смятам, че съм длъжен — заяви категорично сър Хамиш.
— Бихте ли ни оставили, госпожице Виейтис?
Асистентката затвори стенографския си бележник, стана и излезе от стаята. Сър Хамиш изчака вратата да се затвори, преди да каже нещо.
— Вчера ме посети един ваш сънародник, някой си Виктор Перес, който живеел тук, в Мексико Сити, и който твърди…
— Чудесен човек — каза министърът приглушено.
При все това сър Хамиш не се отказа от настъплението.
— Да, вероятно, господин министър, но той поиска разрешението ми да представлява „Строежи Греъм“ като наш посредник и аз се запитах…
— Обичайна практика в Мексико, изцяло в рамките на закона — заяви министърът, завъртя се със стола си и впери поглед навън през прозореца.
— Да, разбирам, че се действа по този начин — каза сър Хамиш, в този момент говорейки на гърба на министъра, — но ако се налага да се разделя с десет процента от парите на правителството, трябва да съм убеден, че подобно решение се ползва с вашето лично одобрение. — Според сър Хамиш, формулировката му се получи доста добре.
— Хм — подхвана държавният секретар, като внимателно подбираше думите си. — Виктор Перес е добър човек и винаги е бил лоялен към мексиканската кауза. Може би понякога оставя неблагоприятно впечатление, далече от онова, което бихте очаквали от висшето общество, сър Хамиш, но ние тук, в Мексико, нямаме класови бариери. — Министърът отново се завъртя със стола си и се обърна с лице към сър Хамиш.