Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
— Не го увъртайте, мистър Хийт. Онова, което ми предлагате всъщност, е да подкупя държавен служител — нещо, което за трийсет години бизнес не съм правил нито веднъж.
— Аз също не бих искал да започвате тепърва — отвърна Хийт. — Мексиканецът е твърде вещ в бизнес етикета, за да му се предлага нещо толкова нетактично, но след като законът изисква назначаването на посредник мексиканец, има смисъл да се опитате да наемете човека на министъра, защото в крайна сметка той се оказва единственият, който може да ви уреди получаването на договора. Системата, изглежда, работи добре и докато министърът си сътрудничи с престижни международни компании и не проявява алчност, оплаквания няма. Не се ли съблюдават тези две златни правила, цялата къщичка от карти рухва. Министърът накрая се озовава в затвора за трийсет години, всички авоари на замесената компания се конфискуват и й се налага забрана за всякакви търговски операции в Мексико.
— Аз действително не мога да се замесвам в подобни далавери — отсече сър Хамиш. — Трябва да се съобразявам и с акционерите си.
— Не е нужно вие да се замесвате… След като подадем офертата си за търга, изчаквате, за да разберете дали компанията ще бъде включена в списъка на подходящите клиенти, и ако това стане, отново изчаквате, за да видите дали човекът на министъра ще се обърне към нас. Аз го познавам, тъй че ако ни потърси, се договаряме. В крайна сметка „Строежи Греъм“ се ползва със сериозен международен престиж.
— Именно, и по тази причина подобни действия противоречат на принципите ми — заяви сър Хамиш високомерно.
— Искрено се надявам, сър Хамиш, че да позволите на германците и американците да ни измъкнат сделката под носа, също е в разрез с принципите ви.
В отговор сър Хамиш изгледа гневно своя управител „Проекти“, но остана безмълвен.
— Чувствам се длъжен да добавя, сър — продължи Дейвид Хийт, като пристъпваше нервно от крак на крак, — че сделките в Шотландия напоследък не са особено печеливши.
— Добре, добре… продължавайте — рече сър Хамиш с неохота. — Подгответе оферта за изграждането на околовръстното шосе в Мексико Сити, но ви предупреждавам, че установя ли някакво рушветчийство, това ще ви струва главата — добави той, удряйки с юмрук по масата.
— На каква цена се спряхте, сър? Смятам, както вече изтъкнах в доклада си, че не бива да надхвърляме сумата от четиридесет милиона долара.
— Дадено — каза сър Хамиш, замълча за момент, усмихвайки се на себе си, и добави: — Направете я 39 121 110 долара.
— И защо точно тази сума, сър?
— По сантиментални причини — отвърна сър Хамиш без повече обяснения.
Дейвид Хийт си тръгна, доволен, че е убедил своя шеф да продължат, но и с опасенията, че накрая може да се окаже по-трудно да се пребори с принципите на сър Хамиш, отколкото с цялото мексиканско правителство. Въпреки това попълни последния ред на офертата според инструкциите и даде документа за подпис на трима директори, между които и председателя на Управителния съвет, както се изискваше от мексиканския закон. Изпрати офертата по специален куриер, който да я достави в Министерството на строежите. Когато кандидатства за сделка, надхвърляща трийсет и девет милиона долара, човек не си праща документите по пощата.
Минаха няколко седмици, преди мексиканското посолство в Лондон да се свърже със сър Хамиш, отправяйки към него молба да замине за Мексико Сити, за да се срещне с министър Мануел Уничурту, оглавяващ проекта за околовръстното шосе. Сър Хамиш бе все така скептичен, но Дейвид Хийт ликуваше, защото вече бе научил от неофициален източник, че единствената сериозно обсъждана оферта е тази на „Строежи Греъм“, въпреки наличието на една-две важни точки, които се нуждаели от уточнение. Дейвид Хийт знаеше съвсем точно какво имаха предвид.
Седмица по-късно сър Хамиш, пътуващ в първа класа, и Дейвид Хийт — във втора, излетяха от „Хийтроу“ с направление Мексико. Трябваше им близо час да минат през митницата и още трийсет минути да си намерят такси, което да ги закара до града, и то срещу спазарена от шофьора възмутителна сума. Изминаха разстоянието от петнайсет мили от летището до хотела им за малко повече от час и на сър Хамиш му стана ясно защо мексиканците толкова държаха да изградят околовръстно шосе. Дори и със спуснати прозорци десетгодишният автомобил бе като фурна, оставена включена цяла нощ, но по време на пътуването сър Хамиш нито веднъж не разхлаби яка или вратовръзка. Двамата мъже се нанесоха в стаите си, позвъниха на секретарката на министъра, за да я уведомят за пристигането си, и зачакаха.