Колчан, пълен със стрели
- Автор: Арчер Джеффри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Колчан, пълен със стрели». Краткое содержание книги:
Дейвид Хийт пое рязко въздух и се втренчи в каменния под.
— Но при тези условия вие бихте спечелили близо четири милиона долара — изрази своя протест сър Хамиш с пламнало лице. — Посочената сума надхвърля половината от печалбата, която сме планирали.
— Това, както, струва ми се, казвате в Англия, Хамиш, си е ваш проблем, вие сте си определили цената в офертата — рече Перес, — не аз. Във всеки случай сделката все още предлага достатъчно, за да можем и двамата да спечелим прилично, което си е честно, дума да няма, като отчетем наполовина и субективния фактор.
Сър Хамиш стоеше безмълвен и подръпваше папийонката си.
Дейвид Хийт изучаваше съсредоточено ноктите си.
— Помислете си добре, Хамиш — заяви Виктор Перес невъзмутимо, — и ме уведомете за решението си до утре на обяд. Резултатът за мен е без значение. — Мексиканецът стана, ръкува се със сър Хамиш и си тръгна.
Поизпотен, Дейвид Хийт излезе да го изпрати и го последва в асансьора. Щом слязоха във фоайето, той подаде овлажнялата си ръка на мексиканеца.
— Лека нощ, Виктор. Убеден съм, че всичко ще е наред… до утре на обяд.
— Надявам се — отвърна мексиканецът, — заради теб. — И като си подсвиркваше, напусна фоайето.
Когато управителят се върна, завари сър Хамиш да седи на масата с чаша вода в ръка.
— Не мога да повярвам, че е възможно този… този човек да представлява държавния секретар… да представлява министър от правителството.
— Увериха ме, че е така — отвърна Дейвид Хийт.
— Но да се дадат близо четири милиона на такъв субект…
— Съгласен съм с вас, сър, но това е начинът, по който се прави бизнес тук.
— Не мога да повярвам — повтори сър Хамиш. — Отказвам да повярвам. Още утре сутрин искам да ми уредите среща с министъра.
— Това няма да му се понрави, сър. Може да изложи на риск поста му и да го извади на светло, което само ще му създаде затруднения.
— Изобщо не ме интересуват неговите затруднения. Обсъждаме подкуп, трябва ли да го кажа още по-ясно, Хийт? Рушвет от близо четири милиона долара. Вие нямате ли принципи, човече?
— Да, сър, но аз все пак бих ви посъветвал да се откажете от разговор с държавния секретар. Той не би искал някоя от срещите ви с мистър Перес да бъде документирана.
— Ръководя тази компания според собствените си разбирания почти трийсет години, мистър Хийт, и аз съм този, който ще реши какво да се документира и какво не.
— Да, сър, разбира се.
— Още утре, при първа възможност, държа да разговарям с държавния секретар. Ако обичате, уредете ми среща.
— Щом настоявате, сър — каза Дейвид Хийт примирено.
— Настоявам.
Управителят се прибра в стаята си и изкара безсънна нощ. Рано на следващата сутрин донесе написано на ръка, лично и поверително писмо до министъра, който незабавно изпрати кола за шотландския индустриалец.
Сър Хамиш се возеше бавно през шумните, кипящи от живот и изпълнени с тълпи улици на града в министерския черен форд „Галакси“ с веещо се флагче. Хората почтително се отдръпваха, за да сторят път на колата. Шофьорът спря пред Министерството на строежите и обществените сгради на „Пасео де ла Реформа“ и преведе сър Хамиш през дългите бели коридори до една чакалня. Няколко минути по-късно една от асистентките въведе сър Хамиш при държавния секретар и седна отстрани. Министърът — човек със строг вид, явно отдавна прехвърлил седемдесетте — бе облечен с безупречен бял костюм, бяла риза и синя вратовръзка. Той стана, приведе се над обширната повърхност от зелена кожа и протегна ръка.
— Заповядайте, седнете, сър Хамиш.
— Благодаря — каза президентът, чувствайки се повече у дома си, докато оглеждаше кабинета на министъра; на тавана лениво се въртеше голям витлообразен вентилатор, без да разсейва особено задуха в помещението, на стената зад гърба на министъра висеше снимка на президента Хосе Лопес Портийо в официално сутрешно облекло, а под нея — плакет с герб.
— Виждам, че сте получили образованието си в Кеймбридж.
— Точно така, сър Хамиш. Учих три години в „Корпус Кристи“ в Кеймбридж.
— В такъв случай познавате добре моята страна, сър.
— Наистина имам много приятни спомени от престоите си в Англия, сър Хамиш. Всъщност аз и досега посещавам Лондон, доколкото ми позволява отпуската.