Забравените

— Може би, Боби. Но може би не…

— Кажи сега какво мислиш за леля Бетси. Убита ли е?

— Фактът с липсващия дневник, ако бележникът изобщо е бил такъв, навежда на подобна мисъл. Към него бих прибавил хората, които ме следят, неприятното чувство, че адвокатът крие нещо, и съдържанието на писмото й до стареца…

— Но полицията е на друго мнение, така ли?

— Поне засега. Но това може да се промени.

— Спомена за някакви хора, заключени в килии. Кои са те?

— Едни типове, с които имах леко спречкване. Нямат връзка с това, за което съм тук.

— Не можеш да бъдеш сигурен.

— Прав си, не мога. Но вътрешното ми чувство е такова.

— Какви ще бъдат следващите ти стъпки?

— Най-напред мисля да поспя. В момента акумулаторите ми са почти на нулата.

— Друго?

Пулър се поколеба само за миг.

— Тук има един гигант — промърмори той. — По-едър и по-силен от мен. Като нищо може да ми срита задника.

— Това е голямо признание. Каква е връзката му с теб?

— Не знам дали има такава. Може би става въпрос за погрешното място в погрешното време.

— Тогава просто го гръмни.

— Тази вечер ми спаси живота. Но не защото е самарянин, а защото беше ядосан, че му пречат да спи.

— Както и да е, не съм сигурен, че те разбирам.

— Как са нещата при теб?

— Ако питаш за гледката, без промяна.

— Аха — усмихна се Пулър, после лицето му отново стана мрачно.

— А какво ще правиш, след като се наспиш? — смени темата Робърт.

— Ще проуча въпроса с петнайсетте километра, които е изминавала Бетси. После ще обърна внимание на адвоката и ще чакам резултат от проверката на АКЛ. Утре ще отскоча до базата „Еглин“, за да прибера служебния си сак. Едва след това ще мога да работя като истински следовател.

— Това ми звучи като план — съгласи се Робърт. — Но си пази гърба, Джон. Не забравяй, че практически си сам и не знаеш на кого да вярваш. А аз оставам с чувството, че имаш основателни причини да не се доверяваш на повечето хора около теб.

— Добър съвет, Боби.

— А как е къщата?

— Какво?

— Къщата на леля Бетси. Как изглежда?

— Хубава е. Съвсем близо до морето.

— Няма ли да се преместиш в нея, след като вече е твоя?

— Съмнявам се.

— Стига де! Куп хора мечтаят да се заселят във Флорида.

— Честно казано, Парадайз се оказва прекалено опасен за вкуса ми.

След тези думи Пулър прекъсна връзката и се съсредоточи в шофирането.