Забравените

— Това си е моя битка. Нямаше смисъл да те забърквам. Но сега вече можеш да се включиш в разчистването.

— Да разбирам ли, че се съмняваш в способностите ми?

— Ти си ченге, Ландри. Ако се беше включила в малкия ми спор с тези смешници, със сигурност щеше да пишеш обяснения до края на дните си. А с кариерата ти щеше да е свършено. За останалото обаче наистина можеш да ми помогнеш. Ще добавя, че много рядко правя подобни признания…

Тя прие думите му със смесени чувства. После леко въздъхна и прибра пистолета си в кобура. Не беше с униформа. Носеше дънки, маратонки с черни подметки, черна тениска и сив суичър.

Пулър я остави да приключи с преброяването.

Петима тук, трима в коридора.

— Справил си се сам с осем души?! — недоверчиво подхвърли тя, а след това огледа пистолетите, бухалките и желязната тръба. — На всичкото отгоре въоръжени?

За миг очите на Пулър се спряха на междинната врата, отвъд която долиташе мощно хъркане. Явно гигантът се радваше на здрав сън. Но нещо му нашепваше, че е в състояние да се събуди и да ликвидира евентуален нападател в рамките на две секунди. В крайна сметка реши, че ще бъде прекалено сложно, ако го включи в разговора с Ландри.

— Бяха осем глупаци — промърмори той. — Когато не можеш да го използваш, оръжието става абсолютно излишно.

— Доколкото си спомням, каза, че нападателите на момичето са били трима.

Пулър кимна и махна към телата на Белия, Чернокожия и Латиното.

— Бяха ей тези идиоти. Момичето е твърде уплашено и няма да повдигне обвинения. Но аз с удоволствие ще го направя. Едва ли са се озовали тук, за да ме поздравят с „добре дошъл“. Мисля да ги обвиня най-малко в опит за убийство… — замълча за момент, после добави: — Съмнявам се, че имат разрешителни за тези пищови. Познаваш ли някой от тях?

Ландри измъкна малко фенерче от джобчето на суичъра си. Силният лъч се плъзна по лицата на мъжете.

— Тези двамата — кимна тя, махайки с ръка към Белия и Чернокожия. — Не знам дали са част от някоя местна банда, но имат полицейски досиета.

— Едни хора ми казаха, че са прекалено тъпи и ненадеждни, за да ги вземат в някоя банда — рече Пулър.

— Кои хора?

— Мои секретни източници.

— Тук си малко повече от дванайсет часа — подозрително го изгледа тя. — Кога успя да се сдобиеш със секретни източници?

— Познай.

— Ще повикам транспорт да вдигне тези нещастници.

— Добре.

— После ме чака яко писане.

— Бас държа, че е така.

— Но то може да почака до сутринта.

— Оценявам жеста.

— Имаш ли друго място за спане?

Пулър се замисли. Къщата на леля му беше един вариант, но той продължаваше да я смята за необработено местопрестъпление. Дори една нощ в нея можеше да повреди важни улики. Нещо, на което не беше готов, въпреки че предлагаше определени удобства.