Забравените
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: John Puller #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-331-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравените». Краткое содержание книги:
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.
Той отпи глътка вода и отвърна:
— И от двете места.
— Брат ми все още е там.
— Дано се върне жив и здрав.
— Дано.
— Ще се прибере ли скоро у дома?
— Съмнявам се. Решил е да изкара цялата служба.
— Няма да съжалява. Армията е добър работодател.
— Не си ли малко предубеден?
— Не малко, а много.
— Какви са плановете ти за днес?
— Ще отскоча до къщата на леля ми. Искам да проверя някои неща.
— Не го прави, Пулър — докосна лакътя му тя. — Знаеш какво е отношението на Бълок.
— С него се разбрахме. Нали ти казах, че снощи разговаряхме. В дома на Бетси. Оказа се, че го е завещала на мен, със съответните документи. Адвокатът й ми предаде ключовете.
— О — каза тя и отдръпна ръката си. — Това е чудесно. — Направи кратка пауза и добави: — Значи продължаваш да мислиш, че смъртта й все пак не се дължи на нещастен случай?
— Ако получа неоспорими доказателства за това, ти ще си сред първите, с които ще го споделя.
Прибраха се в апартамента, взеха по един душ и се преоблякоха.
Пулър направи кафе и й подаде една чаша. Излязоха да го изпият на терасата, наблюдавайки възхода на слънцето. Тя вече беше в униформа. Плажът долу бързо се оживяваше. Най-вече от семейства, които избираха места за слънчеви бани.
— Виждаш ли се тук за години напред? — попита той.
— Не съм мислила по въпроса. А ти? Имам чувството, че и ти ще останеш верен на Чичо Сам чак до края.
— Предполагам — сви рамене той.
— А след това? Все още ще бъдеш млад.
— Не знам.
— Би могъл да станеш ченге.
— Бих.
— Винаги ли си толкова словоохотлив? — усмихна се тя.
— В сравнение с обичайното ми поведение сега съм направо бъбрив.
Телефонът му зазвъня и го накара да погледне дисплея.
Беше Кристен Крейг от АКЛ. Дано да е открила нещо за онези, които ме следят, помисли си той.
— Пак работа, а? — подхвърли с леко разочарование Ландри.
— Аха.
36
Пулър напусна терасата и включи телефона.
— Здрасти, Кристи.
Но не беше Кристен, а непознат мъжки глас.
— Агент Джон Пулър?
— Кой се интересува?
— Интересува се полковник Питър Уолмси!
— Слушам, сър — отвърна Пулър и инстинктивно застана мирно, въпреки че разговаряше по телефона. — Какво мога да направя за вас, сър?
— Искам да знам защо се обръщаш към АКЛ за услуги, които нямат връзка с работата ти в ОКР, по дяволите! Да не би да смяташ най-добрата армейска лаборатория за свое лично владение?!
Пулър облиза устни, чудейки се какво да отговори.
— Имате предвид един мой телефонен разговор с госпожица Крейг? — попита с несигурен глас той.
— Точно него имам предвид! И най-вече молбата ти за проследяване на конкретен регистрационен номер! Чакам отговор и на един друг въпрос: защо сак с разузнавателно оборудване, собственост на армията, в момента пътува към военновъздушна база „Еглин“, където въпросното оборудване очевидно ще бъде използвано за несвързана с ОКР дейност?
По дяволите.
— Извинявам се за недоразумението, сър.
— На това му викаш недоразумение, така ли? Опитай друго обяснение, Пулър. В противен случай ще бъда принуден да повдигна официални обвинения срещу теб!
— В момента се намирам във Флорида, полковник Уолмси. Вчера забелязах, че съм следен от двама мъже с вид на военни, и помолих госпожица Крейг да използва средствата, с които разполага, за да провери дали въпросните мъже принадлежат към нашите служби. Помислих си, че най-лесният начин е посредством регистрационния номер на автомобила, който използват. Успях да се сдобия с него и го продиктувах на госпожица Крейг.
— Защо биха те следили военнослужещи, Пулър?
— Ако имах отговор на този въпрос, нямаше да замесвам госпожица Крейг.
— А сакът със специализирано оборудване?
— Той също има връзка с вашия въпрос, сър. Намирам се тук по семейни причини и затова не нося специализирано оборудване. Помолих да ми бъде изпратено такова, защото искам да бъда готов, в случай че започна разследване.
— А кога възнамеряваше да информираш прекия си началник за всичко това?
— Веднага след като бъда сигурен, че действително са замесени военнослужещи. Тук е мястото да подчертая, че поемам цялата отговорност, защото госпожица Крейг остана с впечатление, че съм ангажиран с официална мисия. Това не бива да се отразява в служебното й досие, сър.