Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
С пълен корем, полегнах по гръб върху дъските и се загледах в короната на своето Дърво, която почти ме опазваше от дъжда. Листата бяха зелени и се поклащаха от вятъра. Затворих очи и се опитах да си представя, че родителите ми са още живи, но не се получи. Изпод стиснатите ми клепачи се процеждаха сълзи.
Помнех как когато се спомина моята баба, Калиопа Джейн, я погребаха в прост дървен ковчег в Светия парцел, далеч от луксозните паметници на важните Уъгове. Мястото, където почиваше, бе означено само с бронзова плочка с нейното име. Като малка често ходех там и се чудех какво ли прави там долу, в пръстта. Като поотраснах, разбрах, че в гробовете се намират не самите Уъгове, а само онова, което е останало от тях, след като тялото откаже да им служи. Тогава престанах да ходя.
След Случката на дядо беше по-различно. Нямаше ковчег, защото липсваше тяло, което да сложат в него. Но имаше служба в Камбанарията. Не помнех много от нея, понеже непрекъснато плачех. Дядо си беше отишъл и никой не можеше да ми обясни защо.
Обърнах се настрана. Мозъкът ми щеше да се пръсне от безбройните въпроси, на които не намирах отговор.
После ми хрумна мисъл, при която седнах толкова бързо, че главата ми се замая.
Джон! Какво щях да кажа на Джон за нашите родители?
Обгърнах коленете си с ръце и склоних чело върху тях.
Чувствах се раздвоена. От една страна, бях длъжна да му кажа всичко, но от друга – знаех със сигурност, че това ще го съсипе.
Изправих се полека на крака. Сякаш най-добре бе да си мълча. Но истината рано или късно щеше да излезе наяве. Уъговете, които работеха в Приюта, щяха да отворят стаята на родителите ми и като я заварят празна, да докладват на Съвета. Нямаше как да не се узнае, че съм ходила там – Нон, проклетникът, когото бях ударила, щеше да ме издаде. Тогава всички щяха да решат, че имам нещо общо с изчезването им.
Не знаех какво да правя, чувствах се като в капан. Изглеждаше, че в която и посока да поема, не ме чака нищо добро.
Прегърнах Хари Две и скочих. Щом стъпих на земята, го пуснах и тръгнах. Не бях сигурна накъде отивам – не и към Комините, макар вече да наближаваше време за работа. Може би просто трябваше да се свия някъде и да умра.
– Вега Джейн! – извика нечий глас от гората.
Обърнах се при звука на името си. Вече знаех чий е гласът.
На десетина крачки от мен стоеше Джурик Кроун.
VIGINTI UNO
НЕОЧАКВАН СЪЮЗНИК
Той ме доближи и видях, че е въоръжен с дългоцевна морта и сабя.
– Да?
– Тази нощ си била в Приюта.
– В Приюта? – рекох неопределено. Усещах как Дестин ме пристяга през кръста.
– Да – отвърна твърдо той.
– И какво значение има къде съм била тази нощ?
– Нон те обвинява, че си го нападнала.
– Защо ще го нападам? Той е три пъти по-едър от мен. Кроун спря на половин метър от мен и ме изгледа от глава до пети.
– Защо, наистина. Но това не е всичко, Вега.
Знаех какво предстои и зачаках да го изрече.
– Родителите ти се изчезнали от Приюта. – Той сведе лице досами моето. – Какво видя, Вега? Трябва да ми кажеш. Какво видя в стаята им?
Стиснах юмруци толкова силно, че ноктите се впиха в дланите ми.
– Не съм длъжна ти да казвам нищо.
– Отговорът ти не ми харесва – поклати глава той.
– Върви в Пъклото!
– Да не би да ти се ходи във Валхал? – изрече Кроун с влудяващо спокойствие, поставяйки ръка върху дръжката на сабята си. Дестин се вледени върху кожата ми.
– Кроун – разнесе се глас зад нас.
И двамата се обърнахме едновременно.
Беше Моригон.
Потърсих с очи каретата, но не я видях. Тя сякаш се бе материализирала от нищото.
– Мадам Моригон – каза смутено Кроун, видимо объркан от появата и. – Тъкмо се канех да арестувам тази Женска за престъпни деяния срещу други Уъгморти.
– Какви престъпни деяния? – попита Моригон, без да сваля взор от него.
– Нападнала е Нон пред Приюта. Той даде показания. А междувременно Хектор и Хелън Джейн са изчезнали оттам. Това са все сериозни въпроси, които следва да се поставят пред Съвета. А докато трае разглеждането им, тя трябва да бъде затворена във Валхал.
– Обсъди ли го с Тансий?
– Аз самият току-що научих, че...
– Какво точно твърди Нон? – прекъсна го тя.
– Заварил я да излиза от Приюта. Опитал да я залови, но тя го атакувала без всякаква причина.
– И по какъв начин?
– Казва, че му нанесла ужасяващ удар, от който изпаднал в безсъзнание.
– Уъг с размерите на Нон да бъде повален от Женска на четиринайсет Сесии? – Моригон поклати скептично глава. – Струва ми се твърде, твърде слабо вероятно. И ти просто взе думите му на доверие?