Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Негово благородие е в двора на конюшнята — казва ми един от конярите, когато се появявам на входа, за да отида на езда.
— Лейди Катрин е в градината и разхожда мопса си — казват му, когато се появява, след като е отишъл да изпълни някаква поръчка на майка си.
— Дамите са в библиотеката… младите дами шият в личните покои… негово благородие се е отдал на молитва, негово благородие ще се прибере у дома по пладне… — всички насочват Нед към мен, а мен — към него, докато вече прекарваме всеки ден заедно, по цял ден, и всеки път, когато го видя, потръпвам, сякаш го виждам за пръв път, а всеки път, когато ме оставя, ми се иска да не си отива никога.
— Обичаш ли го истински? — прошепва Джейни с копнеж, когато уж трябва вече да заспиваме, легнали заедно в голямото ѝ легло с дръпнатите около нас завеси, с мопса, котето и маймуната господин Носльо, сгушени и завити с нас.
— Не мога да кажа — отвръщам предпазливо.
— Значи — да — заявява тя със задоволство. — Защото всеки може да каже „не“.
— Не бива да казвам нищо — поправям се.
— Значи го обичаш.
Разбира се, майката на Нед и Джейни, лейди Ан Сиймор, вижда това по-добре от всеки друг, и една сутрин повиква двете си деца в личния си параклис. Аз не съм поканена. Сигурна съм, че ще забрани и на двамата да се виждат с мен. Ще бъдем разделени, зная го. Ще ме изпратят у дома. Ще стана нежелана тук. Тя ще каже, че една сестра на Джейн Грей не може да бъде виждана да флиртува с бившия годеник на Джейн Грей. Тя е страховита жена, с много високо мнение за себе си. Вторият ѝ брак може да е бил с човек, стоящ по-ниско от нея, но първият ѝ съпруг беше най-изтъкнатият мъж в Англия след краля, и тя настояваше на положението си като съпруга на лорд-протектора. Ще каже на своя син и наследник, че вече е подготвила женитбата му с някоя много високопоставена жена, и че не бива да ме ухажва.
— Направи го — потвърждава Джейни, като се втурва обратно от параклиса в спалнята, която делим. Ахва и притиска ръка до сърцето си. — Дойдох възможно най-бързо. Знаех, че отчаяно ще искаш да научиш какво е казала.
Грабвам котарака Рибън от стола му, за да може Джейни да седне, но трябва да изчакам, докато руменината залива лицето ѝ и пак се отдръпва, и тя си поема дъх. Веднага щом е в състояние да говори, казва:
— Каза на Нед, че не трябва да ти обръща специално внимание, че не е подходяща компания за теб, нито ти — за него.
— О, Боже мой! — възкликвам. Смъквам се на леглото и стискам ръцете на Джейни. — Знаех си! Тя ме мрази! Той какво каза? Ще се откаже ли от мен?
— Той беше чудесен! — възкликва Джейни. — Толкова спокоен. Говореше така зряло. Не се разтревожи ни най-малко. Никога не съм мислила, че ще се противопостави така на майка ни. Каза, че няма нищо лошо младите хора да общуват един с друг, и че нямало причина да те отбягва, било тук или в двора. Почитаемата ми майка каза, че той не бива да ти обръща специално внимание, както прави сега, а той каза, че кралицата очевидно не възразява срещу едно приятелство между вас двамата, тъй като никога не е казала нищо срещу това, и знае, че сте тук заедно.
— Казал е това? — зашеметена съм от увереността му.
— Да. И при това — много хладнокръвно.
— А какво каза майка ви? — питам немощно.
— Изглеждаше изненадана и каза, че нямала нищо против теб, и нищо против приятелството ни, но че несъмнено кралицата има планове за двама ви, и те едва ли са ти да се омъжиш за Нед. Каза, че кралицата няма да иска да допусне своя братовчедка още по-близо до трона, чрез брак с представител на семейство Сиймор.
— О, Елизабет не я е грижа! — възкликвам. — Тя няма планове за мен. Предпочита да няма планове за мен. Не се сеща за мен.
— Е, точно така каза Нед! — възкликва тържествуващо Джейни. — Каза още и че докато и двамата сте свободни, няма причина да не общувате един с друг, и се поклони и излезе, просто така.
— Просто така ли? — повтарям.
— Знаеш как се покланя и си тръгва.
Той се движи като танцьор, пристъпва леко и въпреки това с изпънати рамене, като мъж, с когото шега не бива. Знам точно как се покланя и си тръгва.
Дворецът Гринич
Лятото на 1559 г.
В края на гостуването си прибирам домашните си любимци — маймуната господин Носльо, котарака Рибън и кученцето Джоу — в малките им кошници за пътуване и се връщам в двора, за да обслужвам кралицата и да живея с майка си и Мери в по-малки покои от онези, които имахме при царуването на кралица Мери, обзаведени с недостатъчно хубави вещи, които камериерът е избрал за нас, тъй като вече не сме фаворити. Майка ми настоява господин Носльо да седи в клетка и се оплаква, ако Рибън къса протритите гоблени. Не казвам нищо за Нед, а той не идва в двора, както обеща да стори. Не се съмнявам, че майка му го задържа в Хануърт. Ако Елизабет ме признае, както е редно — като своя братовчедка и своя наследница, — майка му незабавно би насърчила любовта ни. Но при сегашното положение се бои от бъдещето, през което братовчедка ми ще е на трона. Елизабет не храни привързаност към роднините си и полага всички усилия да убеди папистите, че не се нуждае от наследница-протестантка.