Последните Тюдори

Но никой освен мен не мисли за това, а и аз се опитвам да пропъдя тези мисли. Новият двор на Елизабет е препълнен с хора, втурнали се обратно насам от Швейцария или Германия, или където там са се крили от Инквизицията. Конете сигурно окуцяват и рухват по пътищата от Цюрих чак дотук. Нашата голяма приятелка, лейди Бес Кавъндиш, овдовяла, омъжена за поредния богат мъж, и убедена лутеранка, се появява в двора и отново е най-добра приятелка с нас и голяма поддръжница на Елизабет. Херцогинята на Съфолк, нашата млада и прекрасна доведена баба Катрин Брандън, също се появява отново, завръщайки се от изгнание със своя втори съпруг от неблагороден произход и две прелестни малки деца. Всичко живо иска служби, имоти и услуги, всички изведнъж се оказват най-добри приятели на най-самотното момиче в Англия. Гувернантката на Елизабет, Кат Ашли, отново е до нея, след известно време, прекарано в затвора „Флийт“ за измяна. Елизабет вече не е презряната нечистокръвна сестра: тя е протестантската принцеса, която възстанови реформираната вяра в Англия, тя е героинята на всички реформатори, сякаш сестра ми Джейн никога не е живяла, сякаш аз — родена поддръжница на реформираната религия, с кралско потекло — не съществувам.

Не получавам признание за това, че съм била сестра на кралица, кралица, царувала само девет дни, но приветствана от всички, които сега се тълпят в протестантския кралски двор. Елизабет не храни чувства на роднинска привързаност: изпитвала е ужас в близост до баща си, безпокойство — в близост до своя полубрат, крал Едуард, който обичаше Джейн толкова нежно, и бе отявлена неприятелка на своята полусестра, кралица Мери. Докато аз бях отгледана от майка, която говореше всеки ден за близкото ни родство с кралската фамилия, Елизабет е израсла сама, майка ѝ е била мъртва, баща ѝ се е женил за други жени. Затова не съм изненадана, че не ме поздравява с удоволствие, и си позволявам да вдигна брадичка, да повдигна вежди, и да ѝ отговарям почти като равна. Да я засенчвам по изящество и красота през всеки ден в тези часове на нейния гръмко провъзгласяван триумф е единственото ми отмъщение. Тя е нелепо суетна, изпълнена с отчаян копнеж да бъде смятана за най-красивото момиче в двора, в Англия, в света — но ето ме мен: слаба и стройна, докато тя е подпухнала от воднянка, с ведър поглед, докато тя е уморена, безгрижна, докато тя всеки ден има нови отговорности и научава за нови неща, от които трябва да се бои; умея да оцелявам също като нея, но съм с бяла кожа и руса, докато тя е — да си го кажем честно — с лош цвят на кожата и рижа. Мога да я подлудя само като прекосявам стаята, и така и правя.