Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Сянката се приближава. За последен път Джеймс се опитва да помръдне поне един мускул. Невъзможно. Вече не е господар на тялото си. Може да движи само очите си.
Сянката е над него.
Джеймс я гледа.
За миг сякаш някой му връща мозъка. Последната мисъл на осъдения на смърт. Внезапно Джеймс разпознава сянката, но отказва да повярва на очите си. Невъзможно! Защо ще изпитва такава омраза?! Каква сила я е захранила? Едната й ръка го държи прикован към земята, а другата се кани да забие ножа в гърдите му. Джеймс е неспособен да помръдне. Дори почти не изпитва болка, защото е вцепенен от ужас.
Сега вече е разбрал.
Сега би искал да живее! О, не, не за да не умре. Неговият живот има толкова малко значение! Би искал просто да попречи на онова, което отгатва, да спре тази чудовищна и неизбежна последователност на събитията, тази невероятна машинация, в която той е просто шлака, второстепенен герой.
Усеща как хладното острие се впива в плътта му. Твърде стар е. Дори не изпитва болка. Животът го напуска. Чувства се толкова безполезен. Бил е неспособен да се противопостави на разиграващата се драма. Твърде стар е, за да защити Фанет. А отсега нататък кой ще помага на момиченцето?! Кой ще я защити от сянката, която ще я покрие?!
Джеймс за последен път обгръща с поглед житните класове, които се полюшват от вятъра. Кой ще открие тялото му сред тях? След колко време? След много часове? След много дни? Последната му халюцинация е дама с чадърче насред буйна трева и макове — Камий Моне.
Не съжалява за нищо. Та нали в дъното на душата си знае, че е напуснал Кънектикът именно с тази цел. Да умре в Живерни.
Денят тихо угасва.
Последното нещо, което усеща Джеймс, преди да умре, е студена тръпка. Космите на Нептун докосват изстиващото му тяло.
ДЕВЕТИ ДЕН
21 май 2010 г. Кралският път
Чувства
36
ВТОРИ ПОРЕД ДЕН в Живерни грее слънце! Повярвайте ми, за този сезон това е цяло чудо.
Вървя по Кралския път. Колкото повече остарявам, толкова повече се чудя и мая на туристите, които висят повече от час на опашка, за да влязат в градините на улица „Клод Моне“! Заемат повече от двеста квадратни метра от тротоара. Достатъчно е само човек да се разходи по Кралския път и оттам през зелената бариера да види градините и къщата на Моне. При това, без да чака. Може също така да направи незабравими снимки и дори да усети аромата на цветята.
Колите се нижат една след друга, докосвани от растенията, които разделят пътя от алеята за велосипедисти. Когато минава по-забързана кола, листата потръпват като обхванати от спазми. Сред тях има и автомобили на местни момчета, които работят във Вернон и от години не обръщат глава към розовата къща със зелените капаци. За тях Кралският път е просто шосе D5 — пътят за Вернон и нищо друго.
Аз обаче разполагам с време да се любувам на цветята. Разбира се, няма да примирам и да ви разказвам колко прекрасни са градините. Катедралата с розите42, дамският кръг43, нормандската градинка с водопадите от повет, масивът от розови лалета, незабравки… неизброими шедьоври.
Ами че кой е казал противното?
Един ден Амаду Канди ми разказа, че още преди десет години в едно японско село, насред полето, имало точно копие на къщата на Моне с култивираното пространство наоколо, с нормандската градинка, дамския кръг и езерото. Не вярвате ли? Ами аз видях снимки. Не можеш да познаеш кое е автентичното Живерни и кое — имитацията! Ще ми кажете, че снимките могат да се обработят както човек иска… Да, ама все пак що за хрумване е да се построи второ Живерни в Япония?! Наистина не мога да разбера, умът ми не го побира.
Ще ви призная нещо: от години не съм влизала в градините на Моне. Искам да кажа: в тези, които са в Живерни. Прекалено много хора се мотаят там. Хиляди туристи, които се трупат, настъпват ви… Не, не, това вече не е място за старица като мен. А и когато посетят къщата, туристите се учудват, че тя всъщност не прилича на галерия: няма никакви картини от майстора, никакви пана с водни лилии, с японския мост или с тополите. Само къща, ателие и градина. За да се видят картините на Моне, човек трябва да отиде в Оранжерията и в музея „Мармотан“ в Париж, или във Вернон… Така де, като си направя равносметка, много си ми е добре зад бариерата. Пък и моите чувства вълнуват единствено мен. Трябва само да притворя очи и вече виждам смайващата красота на градините.
42
Част от градината, наречена така заради сводовете от рози. — Бел.прев.
43
Красиви пейки, разположени в кръг по рисунка на Моне, вероятно вдъхновени от „дамския кръг“ в много танци. Втората съпруга на художника Алис и четирите й дъщери често седели там следобед под сянката на дърветата. — Бел.прев.