Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Забелязали ли сте нещо различно в пилота?
— Много е ядосан, Ваше височество. От часове е ядосан. Видях го как веднъж ритна машината, но дали е различен, трудно може да се каже. Никога не съм бил близо до него преди. — Капралът беше към четиридесетте и не искаше да си има неприятности. Другият полицай беше по-млад и още по-уплашен. Имаха заповед да наблюдават и да чакат, докато пилотът замине с кола или докато замине която и да е кола, но да не пречат на заминаването, а да се обадят веднага в щаба по радиото. И двамата разбираха колко опасно е положението им — ръката на хана на Горгоните беше много дълга. И двамата знаеха за слугите и хората от охраната на покойния хан, обвинени от него в предателство, които още гниеха в полицейските тъмници. Но знаеха и че вътрешното разузнаване също има дълги ръце.
— Кажи му да спре, Азадех, да спре двигателите.
— Никога преди не е бил толкова… не е бил толкова груб с мене, а тази вечер… — Очите й се свиха от гняв. — Мисля, че няма да мога да му се подчиня.
— Ще се подчиниш!
— Когато е дори малко ядосан, нищо не мога да направя с него — промърмори тя.
Полицаите забелязаха колко е бледа и я съжалиха, но съжаляваха повече за себе си — бяха чули какво се е случило в планината. „Бог да ни пази от Носителя на Ножа! Какво ли й е на принцесата да е омъжена за такъв варварин! Всички знаят, че е изпил кръвта на хората от племената, които е убил, че се кланя на горските духове противно на Божия закон и се въргаля гол в снега, като принуждава и нея да прави същото.“
Двигателите се задавиха и започнаха да заглъхват. Полицаите видяха как Ерики изрева от яд и удари с огромния си юмрук стената на кабината. Алуминият се огъна от силата на удара му.
— Ваше височество, с ваше разрешение ще ида да си легна. Мисля да взема едно хапче за сън и се надявам, че утре ще е по-добър… — Думите й заглъхнаха.
— Да. Вземи си хапче. Вземи си. Много добре. Боя се, че аз ще трябва да взема две, гърбът ужасно ме боли и не мога да спя без тях. Той е виновен! — добави сърдито Хаким. — Ако не беше той, сега нямаше да ме боли. — После се обърна към телохранителя си: — Извикай охраната от портала, искам да им дам инструкции. Хайде, Азадех.
Той се отдалечи с накуцване, а Азадех го последва послушна и потисната. Двигателите писнаха отново. Раздразнен, Хаким хан се обърна рязко към полицаите:
— Ако не спре до пет минути, наредете му от мое име да спре! Пет минути, за Бога!
Двамата мъже с безпокойство ги наблюдаваха как се отдалечават, телохранителят и хората от охраната на портала забързаха след тях по стъпалата.
— Ако Нейно височество не може да се справи с него, какво бихме могли да направим ние? — рече по-възрастният полицай.
— С Божията помощ двигателите ще продължат да вият, докато на варварина не му омръзне и не ги спре сам.
Светлините в двора угаснаха. След шест минути двигателите все още тръгваха и спираха.
— По-добре да изпълним нареждането. — Младият полицай беше много нервен. — Ханът каза пет минути. Закъсняваме.
— Бъди готов да избягаш и не го дразни излишно. Махни предпазителя. — Те се приближиха неспокойно. — Ей, пилоте! — Пилотът обаче беше още с гръб към тях и наполовина скрит в кабината. Кучият му син! Вече бяха по-близо, почти под въртящите се перки. — Пилоте! — извика високо капралът.
— Не може да те чуе. Кой може да чуе нещо в този вой? Върви напред, аз ще те прикривам.
Капралът кимна, повери душата си на Бога и се наведе, за да мине под свистящите перки.
— Пилоте! — Трябваше да отиде съвсем близо и да го докосне. — Сега вече пилотът се обърна, лицето му беше мрачно и той каза нещо на варварския си език. Капралът не го разбра. С пресилена усмивка и любезност той се обърна към него: — Моля ви, ваше превъзходителство, пилот ага, бихме счели за чест да спрете двигателите, Негово височество ханът нареди. — Забеляза неразбиращия поглед и си спомни, че Носителят на Ножа не може да говори никакъв цивилизован език, затова повтори високо и бавно и запоказва с ръце. За негово огромно облекчение пилотът кимна с извинение, завъртя някакви ключове, двигателите забавиха ход и перките почти спряха.
„Слава на Бога! Ама много съм умен“ — помисли си капралът с облекчение.
— Благодаря ви, ваше превъзходителство, пилот ага. Благодаря ви. — Много доволен от себе си, той надникна в кабината. Видя, че пилотът му прави някакви знаци, очевидно искаше да му се подмаже — и би могъл, за Бога, — като го кани да седне на мястото на пилота. Изпълнен с гордост, той наблюдаваше как варваринът учтиво се навежда към него в кабината и му сочи уредите.