Илиада [bg]

тука дойде от Олимп и защо духът ти е тревожен? [25] Мигар сега ще дадеш на данайците пълна победа? Никак не жалиш горките троянци, които погиват. Но ако ти ме послушаш, то много полезно ще бъде. Нека прекъснем за днеска войната и всякаква битка. По-късно пак ще воюват, догдето град Троя изчезне, [30] тъй като двете със Хера желаете твърде отдавна целият град на Приама да бъде съсипан до камък.“ А светлоока богиня Атина така му отвърна: „Далекострелецо, нека тъй бъде! Със същата мисъл тука дойдох от Олимп сред троянци и всички ахейци. [35] Само кажи ми, ний как да прекъснем сечта на мъжете?“ Бог Аполон-покровител, потомък на Зевса, й каза: „Нека разпалим опасната смелост на Хектор Приамов, за да извика той виден ахеец във единоборство, двама, един срещу друг, да излязат във яростна схватка. [40] Медноколенни ахейци, обидени, в миг ще подирят някого, за да го втикнат във бой с богоравния Хектор.“ Тъй рече и совоока богиня Атина послуша. Хелен, любимият син на Приама, разбра незабавно73 плана, допаднал напълно на двамата силни безсмъртни. [45] Хелен отиде наблизо до Хектор и тъй му продума: „Хекторе, сине Приамов, по разум подобен на Зевса! Би ли сега ме послушал? Нали сме си братя рождени? Нека да седнат троянците, също и всички ахейци. Сам ти извикай най-храбрия между войските ахейски, [50] двама един срещу друг започнете безжалостна битка. Още съдбата ти смърт не предсказва и няма да паднеш. Чух аз това да говорят сами боговете безсмъртни.“ Каза, а Хектор се много зарадва от чутите думи. Гордо излезе в средата със копие медно в десница, [55] взе да задържа редиците, всички се спряха веднага. Цар Агамемнон накара бойците ахейски да седнат. Бог Аполон сребролък и богиня Атина Палада, уподобени на ястреби-хищници, кацнаха горе върху високия дъб на егидодържителя Зевса, [60] гледайки с радост войските. Фалангите гъсти седяха, страшни с наежени щитове, шлемове, копия остри. Както Зефирът, внезапно задухал, надига неспирно нови и нови вълни, та морето чернее от него, тъй и войските нащрек се вълнуваха там сред полето. [65] Хектор Приамов на двете враждебни войски заговори: „Чуйте ме вие, троянци и медноколенни ахейци! Аз ще ви кажа, каквото ме кара духът ми в гърдите. Нашите клетви високопрестолният Зевс не изпълни, ала замисля да стори злини и на двата народа, [70] докато вие превземете Троя със яките кули или загинете при мореходните кораби бързи. Имате вие отлични герои сред всички ахейци; този, когото сърцето подтиква със мен да се бие, нека пред всички излезе за битка със Хектор божествен. [75] Тъй аз говоря и нека Кронид да ни бъде свидетел! Ако ли мене погуби противникът с копие остро, мойте доспехи да вземе и в лагера да ги отвози. Моето тяло да върне обратно във Троя, да могат да ме поставят на клада троянци със свойте съпруги. [80] Ако ли аз го убия и бог Аполон ме прослави, аз ще му взема доспехите, сам ще ги в Троя откарам, ще ги положа във храма на Феб Аполон далномерец, а пък трупа ще пратя при кораби с навеси дивни, за да го турят във гроб дългокосите смели ахейци, [85] да му издигнат могила покрай Хелеспонта обширен. Някога някой от бъдните хора ще казва със почит, плувайки там с многовеслени кораби близо в морето: «Тази могила е гроб на ахеец, отдавна загинал; светлият Хектор го нявга във единоборство погуби.» [90] Тъй ще говорят, а моята слава не ще се затрие.“ Рече така и останаха всички дълбоко смълчани. Срамно им бе да откажат и страшно им бе да приемат. Най-после цар Менелай се изправи и с укор им викна, хулейки ядно и стенейки горко в сърцето си мъжко: [95] „Тежко за вас, самохвалци! Ахейки, но не и ахейци! Вече позор за данайци от грозен по-грозен ще следва, щом като никой от вас не излезе в двуборство със Хектор. Нека да станете всички на пръст и вода незабавно,74 тъй като тука седите страхливи, безславни и жалки. [100] Ето защо аз самичък ще сложа доспехите бойни, а боговете безсмъртни владеят победния жребий.“ Тъй каза и си облече разкошните бойни доспехи. Тук би настанал и краят на твоя живот, Менелае, взет от ръцете на Хектор, понеже бе много по-силен, [105] ако не бяха те спрели със устрем царете ахейски, също и широковластният цар Агамемнон Атреев, който ти хвана ръката и думи такива издума: „Брат Менелае, потомък на Зевса, постъпваш безумно! Глупост не бива да правиш, смири си сърцето печално! [110]