Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Хм, видите ли, аз пък нищо не забелязах — прекъсна го Томкинс.
— Не сте забелязали! — продължи Уисботъл. — Боже господи, той й говореше шепнешком, а тя плачеше. След това кълна се, че го чух да казва нещо за тази нощ, когато всички си легнат.
— Говорят за нас! — възкликна ужасена мисис Тибс, като разбра в какво я подозират и в миг осъзна положението, в което се намираше.
— Зная, зная — повтаряше отчаяно Евънсън, осъзнал, че няма никаква надежда за спасение.
— Какво ще правим? Не можем да останем двамата тук! — възкликна мисис Тибс, почти изпаднала в умопомрачение.
— Ще се покатеря през комина — отвърна Евънсън и наистина мислеше да го стори.
— Няма да можете — каза отчаяно мисис Тибс. — Няма да можете — коминът има решетка.
— Шшт! — каза Джон Евънсън.
— Шт, шт! — чу се долу откъм стълбите.
— Какво е това шъткане, по дяволите! — обади се Алфред Томкинс, който съвсем се обърка.
— Това са те! — възкликна проницателният Уисботъл, когато откъм килера се зачу някакво шумолене.
— Слушайте! — прошепнаха младите мъже.
— Слушайте! — повториха след тях мисис Тибс и Евънсън.
— Пуснете ме, сър! — разнесе се женски глас откъм килера.
— О, Агнес! — извика някой друг, който явно беше Тибс, защото никой друг нямаше глас като неговия. — О, Агнес, сладко създание!
— Тихо, сър! (Блъсване.)
— Аг…
— Тихо, сър. Не ви ли е срам? Помислете за жена си, мистър Тибс. Престанете, сър!
— Жена ми ли? — извика храбрият Тибс, който явно се намираше под въздействието на джина и несподелената любов. — Мразя я! О, Агнес! Когато бях доброволец в хиляда осемстотин и…
— Казвам ви, че ще викам. Сър, чувате ли, престанете! (Отново блъсване и боричкане.)
— Какво беше това? — стреснато извика Тибс.
— Кое какво беше? — попита Агнес и притихна.
— Това, кое!
— А! Добре се наредихме, сър! — изхлипа изплашената Агнес, когато откъм вратата за спалнята на мисис Тибс се разнесе чукане, което напълно можеше да заглуши една дузина кълвачи.
— Мисис Тибс! Мисис Тибс! — крещеше мисис Блос. — Мисис Тибс, за бога, събудете се! (Тук имитирането на кълвачите бе подхванато с десеторно по-голям замах.)
— Боже мой, боже мой! — въздишаше клетата съпруга на развратния Тибс. — Тя чука на вратата ми. Няма начин да не ни открият! Какво ще си помислят?
— Мисис Тибс! Мисис Тибс! — отново закрещя кълвачът.
— Какво има? — провикна се Гоблър, който изскочи от стаята си подобно на дракона в цирка на Астли.
— О, мистър Гоблър! — почти истерично извика мисис Блос. — Сигурно къщата се е подпалила или пък е нападната от крадци. Чуват се най-ужасни шумове!
— По дяволите! — отново ревна Гоблър, като се втурна обратно в стаята си съвсем като гореупоменатия дракон и веднага се върна със запалена свещ. — Но какво става тук? Уисботъл! Томкинс! О’Блеяри! Агнес! Какво има, по дяволите! Всички облечени и на крак!
— Удивително! — каза мисис Блос, която изтича надолу по стълбите и хвана мистър Гоблър за ръката.
— Някой веднага да извика мисис Тибс — каза Гоблър и влезе в гостната. — Какво? Мисис Тибс и мистър Евънсън!
— Мисис Тибс и мистър Евънсън! — заповтаряха всички, като видяха нещастната двойка — мисис Тибс седеше в едно кресло край камината, а мистър Евънсън стърчеше до нея.
Ще оставим сцената, която последва, на въображението на читателите. Бихме могли да разкажем как мисис Тибс начаса припадна и как се наложи мистър Уисботъл и мистър Алфред Томкинс да я подкрепят с взаимни усилия, за да не се свлече от мястото си; как мистър Евънсън обясняваше и как никой не повярва ни най-малко на обясненията му; как Агнес отхвърли обвиненията на мисис Тибс, като доказа, че се е уговаряла с мистър О’Блеяри да повлияе на чувствата на господарката си в негова полза; как мистър Гоблър обля със студен душ надеждите на мистър О’ Блеяри, като заяви, че той (Гоблър) вече е предложил женитба на мисис Блос и тя я е приела; как Агнес беше освободена от длъжност от господарката си; как мистър О’Блеяри освободи стаята си в пансиона на мисис Тибс, като пропусна дребната формалност да се разплати преди това, и как този разочарован млад мъж проклина англичаните и Англия и се кълне, че добродетелността и благородството вече не съществуват на този свят „освен в Ирландия“. Повтаряме, че бихме могли да разкажем за всичко това, но обичаме себеотрицанието и затова предпочитаме да го оставим на читателското въображение.