Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Освен ако не ги уредят с някоя службица — с отпаднал глас се намеси в разговора мисис Блос.
— Въпреки всичко — опита се да промени темата Уисботъл — това е едно великолепно зрелище.
— А никога ли не ви е идвало наум — запита радикалът, който никога не можеше да се сдържи, — никога ли не ви е идвало наум, че за тези скъпоценни украшения на обществото плащате самите вие?
— Разбира се, че ми е идвало наум — отвърна Уисботъл, който реши, че по този начин ще му запуши устата, — разбира се, че ми е идвало наум, и освен това съм съгласен да плащам за тях.
— На мен също ми е идвало наум — каза Джон Евънсън, — но аз не желая да плащам за тях. И защо трябва аз да плащам? Питам ви, защо аз? — продължи политикът, като остави вестника и удари с юмрук по масата. — Съществуват два основни принципа — търсене…
— Бихте ли ми дали чаша чай, скъпа? — прекъсна го Тибс.
— И предлагане…
— Мога ли да ви помоля да подадете чая на мистър Тибс? — каза мисис Тибс, с което едновременно прекъсна доказателството му и без да иска, го онагледи.
Нишката на ораторската мисъл бе прекъсната. Той допи чая си и се зачете отново във вестника.
— Ако времето е хубаво — обърна се към всички мистър Алфред Томкинс, — днес ще отида до Ричмънд и ще се върна с парахода. Светлините и сенките върху Темза възпроизвеждат великолепни ефекти, а контрастът между небесната синева и жълтите води много често е неповторимо красив.
Мистър Уисботъл си затананика „Текат надолу води блестящи“.
— У нас в Ирландия има прекрасни параходи — намеси се О’Блеяри.
— О, да — каза мисис Блос, доволна от новата насока на разговора, защото и тя можеше да се включи в него.
— Изключително комфортни — продължи О’Блеяри.
— Вярно, че са изключителни — отвърна мисис Блос. — Докато мистър Блос беше още жив, от време на време работата му налагаше да ходи до Ирландия. Аз го придружавах и наистина — на дамите и джентълмените там предлагат направо неправдоподобни каюти.
Тибс, който следеше разговора, се опули и явно много му се искаше да попита нещо, но жена му го сряза с поглед. Мистър Уисботъл се изсмя и каза, че Томкинс е разказал нещо смешно. Томкинс също се изсмя, но заяви, че не е казвал нищо.
Останалата част от закуската премина по обичайния ред. Разговорите замряха, а хората започнаха да си играят с лъжичките за чай. Джентълмените се загледаха през прозореца, после започнаха да се разхождат из стаята и когато стигаха до вратата, се измъкваха един по един. По нареждане на жена си Тибс се оттегли в задната стая, за да провери седмичната сметка на зарзаватчията, и най-после мисис Тибс и мисис Блос останаха сами.
— Ох, божке! — започна втората. — Чувствувам ужасна слабост. Това е направо необичайно. (И наистина беше необичайно, като се има пред вид, че само твърдата храна, погълната от нея тази сутрин, тежеше четири фунта.)
— Между другото — продължи мисис Блос, — все още не съм видяла мистър… как му беше името?
— Мистър Гоблър? — подсказа й мисис Тибс.
— Да.
— О! — каза мисис Тибс. — Той е възможно най-странният човек. Обикновено се храни горе в стаята си и понякога не излиза оттам цели седмици.
— Все още нито съм го виждала, нито съм го чувала — повтори мисис Блос.
— Предполагам, че ще го чуете тази нощ — отвърна мисис Тибс. — Обикновено в неделя вечерта той стене доста много.
— Никога през живота си не съм се интересувала толкова от някого! — възкликна мисис Блос.
Разговорът им бе прекъснат от едно тихо почукване — съобщиха за пристигането на доктор Уоски, който бе въведен в стаята както подобава. Той беше дребен на ръст и с червендалесто лице, облечен, разбира се, в черно и с бяла колосана кърпичка на врата. Имаше широка частна практика и доста пари, натрупани благодарение на неизменното му съгласяване с най-ужасните измишльотини на жените от всички семейства, в които попадаше. Мисис Тибс предложи да се оттегли, но я помолиха да остане.
— Е, скъпа госпожо, как сме? — запита доктор Уоски с успокоителен тон.
— Много зле, докторе, много зле — едва чуто отвърна мисис Блос.
— Но ние трябва да се грижим за здравето си, нали така? — каза раболепният Уоски, докато мереше пулса на забележителната си пациентка. — Как сте с апетита?
Мисис Блос поклати глава отрицателно.