Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
Дамата, която описахме тук като мисис Блос, вече не съществува. Съществува мисис Гоблър — мисис Блос ни напусна завинаги. В едно усамотено кътче на Нюингтън Бътс, далеч от шумните брожения на големия пансион, от света, блаженият Гоблър и любезната му съпруга се радват на уединението си — щастливи със своите оплаквания, трапези и лекарства и подкрепяни от благодарствените молитви на всички доставчици на месо в диаметър от три мили наоколо.
Имаме най-доброто желание да спрем дотук, ако не беше едно задължение, което тежи на съвестта ни. Мистър и мисис Тибс се разделиха по взаимно съгласие, при което за мисис Тибс остана една втора от онези четиридесет и три лири, петнадесет шилинга и десет цента, която сума, както споменахме в началото, представляваше годишната пенсия на съпруга й; другата половина остана за мистър Тибс. В есента на своя живот той се оттегли от деловите си задължения и живее от своята малка, но почтена пенсия. Премести се сред кореняците на Уолуърт и доколкото разбрахме от неопровержим източник, историята за доброволците е била разказана от начало до край н една малка кръчма на този почтен квартал.
Клетата мисис Тибс реши да се отърве от всички свои мебели чрез публична разпродажба и да напусне дома, донесъл й толкова много страдания. Тя се обърна към мистър Робинс (Мистър Робинс — Джордж Робинс, известен аукционер (организатор на продажби на търг)) с молба да проведе разпродажбата и джентълмените литератори, свързани с неговото предприятие, със своите ненадминати способности сега имат за задача да съчинят предварителната обява, която ще включва освен другите гениални творения седемдесет и осем думи, написани с главни букви, и шест цитата в кавички.
Чувство
Сестрите Кръмптън, или както гласеше табелката на градинската врата на „Минерва Хаус“, Хамърсмит — „Госпожици Кръмптън“, бяха две необикновено високи, изключително слаби и доста кокалести особи с изправени стойки и жълт цвят на лицата. Мис Амилия Кръмптън казваше, че е на тридесет и осем, а мис Марая Кръмптън си признаваше, че е на четиридесет — признание, което се оказваше напълно безсмислено поради очевидния факт, че беше най-малко на петдесет. Обличаха се много оригинално — като близначки! — и изглеждаха свежи и миловидни като две прецъфтели невенчета. Те бяха много педантични, съблюдаваха най-стриктно нормите на поведение, носеха перуки и винаги ухаеха силно на лавандула.
„Минерва Хаус“, под ръководството на двете сестри, представляваше „пансион за благородни девици“, където двадесетина момичета на възраст между тринадесет и деветнадесет години включително получаваха повърхностни впечатления за всичко и солидни знания за нищо — учеха френски и италиански, имаха два часа седмично уроци по танци, както и други жизнено необходими занимания. Сградата беше бяла, малко отдалечена от улицата и заобиколена с непроницаема ограда. Прозорците на спалните стояха винаги леко открехнати, за да могат тези, които минават оттам, да съгледат редиците легла с памучни кувертюри и да останат поразени от лукса на заведението, а освен това имаше и приемна, окичена с лъскави географски карти, които изобщо никой не поглеждаше, и натъпкана с книги, които никой не четеше, но тя беше подредена така изключително за посрещане на родителите, които още с влизането си не можеше да не се впечатлят от сериозния вид на пансиона.
— Мила Амилия — каза мис Марая Кръмптън една сутрин, когато влезе в класната стая с перука, навита на хартийки — тя редовно правеше това, за да убеди младите госпожици, че носи истинска коса. — Мила Амилия, току-що получих едно изключително приятно писмо. Би ли го прочела на глас?
След тази молба мис Амилия прочете много тържествено следната бележка:
„Мистър Корнилиъс Брук Дингуол, ескуайър, член на Парламента, поднася своите почитания на мис Кръмптън и съобщава, че ще му бъде изключително приятно, ако тя има възможността да го посети утре в един часа, тъй като мистър Корнилиъс Брук Дингуол, ескуайър, член на Парламента, желае да разговаря с нея във връзка с намерението си да предостави мис Брук Дингуол на нейните грижи.