Прокоба [bg]

Ако трябваше да е честен, Патрик най-много се боеше от голямата уста на Мелберг. Началникът на управлението обожаваше да стои в светлината на прожекторите и всеки по-словоохотлив журналист би могъл да изкопчи от него цялата информация по случая. Ала Патрик беше безсилен да го спре. На хартия Мелберг се водеше началник на управлението в Танумсхеде и Патрик не разполагаше с правомощия да му запуши устата. Оставаше му единствено да стиска палци и да се надява, че в главата на Мелберг е останала капчица здрав разум. В последното Патрик никак, ама никак не беше сигурен.

– Ето какво ще направим. Ще поискам да се срещна с мъжа, който оглавява продукцията… – Той щракна с пръсти, опитвайки се да си спомни името му.

– Рен. Фредрик Рен – напомни Мелберг и Патрик му кимна признателно. Изненада се, защото началникът много рядко помнеше важна за разследването информация.

– Точно така. Фредрик Рен. Мартин и Хана, вие двамата ще съставите рапорт за видяното и чутото от снощи. А Йоста… – той трескаво мислеше каква задача да възложи на Йоста. В крайна сметка му хрумна нещо подходящо: – Йоста, ти ще се поразровиш за информация какви са собствениците на къщата, пред която се е намирала кофата с трупа. Съмнявам се да са замесени в престъплението, но човек никога не знае.

Йоста кимна изморено. Конкретна задача. Сякаш върху шията му увисна камък.

– Е – Патрик плесна с ръце, за да сигнализира, че оперативката е приключила. – На работа!

Полицаите промърмориха нещо в отговор и станаха от местата си. Докато излизаха, Патрик ги наблюдаваше. Питаше се дали осъзнават какво природно бедствие ще ги връхлети, когато новината се разпространи. Цяла Швеция ще насочи вниманието си към Танумсхеде. Едно беше сигурно: ще свикнат да виждат името на селцето си върху рекламните афиши на ежедневниците.