Прокоба [bg]

Ерика я последва, без да отговори.

– Направила съм кафе. – Ана започна да налива ободряващата течност в три чаши. – С децата изпекохме кифлички.

Чак сега Ерика усети изкусителния аромат на канела във въздуха.

– Но ти ще трябва да се задоволиш с тези – заяви Ана и сложи пред сестра си чиния с нещо като сухари.

– Какво е това? – нацупи се Ерика и предпазливо взе едно парче.

– Пълнозърнести бисквити – обясни Ана и ѝ обърна гръб, докато слагаше в панер част от пресните кифлички, оставени да изстиват върху решетка на кухненския плот.

– Ама… – понечи вяло да протестира Ерика и усети как устата ѝ се налива със слюнка при вида на бухналите апетитни изкушения, поръсени с перлена захар.

– Очаквах да се позабавите повече и мислех да те пощадя, като замразя част от кифличките. Сърди се на себе си. Ако ти липсва мотивация, мисли за роклята.

Ерика си взе една бисквита и отхапа скептично. Е, опасенията ѝ се потвърдиха: все едно дъвчеше талашит.

– Къде е Патрик? И защо се прибираш толкова рано? Очаквах да се поразходите повече, да седнете някъде да обядвате…

Ана седна до кухненската маса и извика:

– Следобедната закуска е сервирана!

– Извикаха го на работа – обясни Ерика и остави бисквитата в чинията. Още не можеше да погълне първата хапка.

– На работа ли? – изненада се Ана. – Нали щеше да е свободен през уикенда?

– Така беше – потвърди Ерика и долови как в гласа ѝ се промъкна нотка на огорчение. – Но го повикаха по спешност и нямаше как да откаже. – Тя се замисли как точно да формулира продължението и в крайна сметка се отказа да бъде деликатна: – Преди обяд боклукчията Лейф намерил труп в камиона си.

– В камиона? – слиса се Ана. – И как се е озовал там?

– Явно някой го е изхвърлил в кофа и когато Лейф я е изпразвал…

– Божичко, какъв ужас! – възкликна Ана, а очите ѝ се разшириха. – Кой би направил подобно нещо? Значи, извършено е убийство? Ама и аз какви въпроси задавам! Защо иначе някой ще хвърля труп в кофа за смет?! Какъв ужас! – повтори тя.

– Какво се е случило? – попита Дан, който тъкмо влизаше в кухнята. Седна до Ерика.

– Извикали Патрик по спешност на работа, защото боклукчията Лейф намерил труп в камиона си. – Ана изпревари сестра си.

– Шегуваш ли се? – шокира се Дан.

– Уви, не – отвърна мрачно Ерика. – Ще ви помоля да не разпространявате новината. Рано или късно хората ще научат, но няма смисъл да осигуряваме занимание на клюкарките.

– Не се притеснявай. Ще си мълчим – увери я Ана.

– Непрекъснато се чудя как Патрик издържа на такава работа – отбеляза Дан и си взе кифличка. – На негово място сигурно щях да полудея. В моите очи да преподаваш граматика на четиринайсетгодишни е повече от стресираща работа.