Прокоба [bg]

Трябва да има начин. Беше сигурна. Хана не можеше да допусне двамата с Лаш да рухнат в тъмната бездна – заедно, но всеки поотделно. Под въздействието на внезапен импулс тя се наведе и хвана китката му. Усети как той потреперва като лист. Хана притисна дланта му към масата, за да уталожи безпокойството му, и настойчиво прикова поглед в него. Такива моменти се случват само няколко пъти в живота. В миг като този се казват само истини. Истини за брака им, за живота им, за миналото. Хана отвори уста, но телефонът звънна. Лаш се сепна, издърпа ръката си и посегна пак да вземе ножа. Мигът си отиде безвъзвратно.

– Сега какво ще стане според теб? – прошепна Тина на Уфе.

Двамата пушеха жадно пред читалището.

– Откъде да знам? – засмя се той. – Нищо няма да стане.

– Но след вчера… – Тя се поколеба и заби поглед във върховете на обувките си.

– Случилото се вчера няма никакво значение – увери я Уфе и издуха бяло клъбце дим в нетрепващия пролетен въздух. – Никой няма да обърне внимание на такова нещо, вярвай ми. Такива продукции струват милиони. Да прекратят снимките и да изгубят всичките си инвестиции? Да, бе! Да не са луди!

– Не бъди толкова сигурен – мрачно възрази Тина и продължи да гледа надолу.

Пепелта от цигарата ѝ се посипа върху велурените ѝ ботуши.

– Мамка му! – извика тя и се наведе да ги изтупа. – Съсипах ги! Бяха ужасно скъпи! Да му се не види!

– Така ти се пада – ухили се злобно Уфе. – Като са те разглезили.

– Защо да са ме разглезили? – просъска Тина и го прониза с поглед. – Само защото моите родителите не са живели от социални помощи, а са печелели пари с честен труд, не означава, че съм глезла!

– Не говори за моите родители, защото не знаеш нищо за тях! – Уфе размаха заплашително цигарата под носа ѝ, но Тина не се стресна, а пристъпи крачка към него:

– Като те гледам какъв си, не е трудно да се досетя какви хора са те създали!

Уфе сви юмруци, а на челото му изпъкна вена. Тина осъзна, че е допуснала грешка. Споменът от снощи още беше пресен и тя отстъпи назад. Не биваше да казва такива неща на Уфе. Тъкмо когато се канеше да заглади впечатлението от нападателната си реплика, Кале излезе от читалището и ги изгледа въпросително.

– Какво правите? Ще се биете ли? – засмя се той. – Уфе, ти вече доказа какъв шампион си по бой на жени. Нека видим повторение!

Уфе само изсумтя презрително и отпусна юмруци, но продължаваше да гледа Тина с потъмнели от гняв очи. Тя отстъпи още крачка назад. От Уфе можеше да се очаква всичко. В съзнанието ѝ отново изплуваха откъслечни зрителни и слухови спомени за случилото се снощи и тя побърза да влезе в читалището. Преди вратата да се хлопне зад нея, Тина чу как Уфе прошепна на Кале:

– И теб си те бива в тази дисциплина, а?

Отговорът на Кале обаче не стигна до нея.