Галерия на мъртвите [bg]

Случайно? Била е на неподходящо място в неподходящ момент?

Както бяха казали Хънтър и Гарсия, не можеха да си позволят да отхвърлят нито една вероятност, но агент Фишър никога не бе работила по случай със сериен убиец и дори не беше чувала за такъв, в който убиецът е избрал жертвите си абсолютно произволно. Дори в случай като този, в който жертвите не се познаваха и живееха в различни части на страната, винаги имаше нещо, което беше привлякло убиеца към тях — характерна черта на външния вид или личността, нещо в миналото, място, някакво предпочитание, желание, предмет, притежание. Нямаше значение дали звучи логично или не. Можеше да е нещо лесно разпознаваемо или нещо съвсем незначително, но винаги имаше нещо.

Дори ако детективи Хънтър и Гарсия бяха попаднали на нещо с тяхната версия за изкуство и убиецът наистина беше толкова луд, че да си мисли, че преобразява местопрестъпленията и жертвите си в някаква извратена форма на изкуство, пак нещо трябваше да го е накарало да избере Кристин Ривърс, Албърт Грийн и Линда Паркър. Агент Фишър беше сигурна в това, но какво беше то?

Колкото повече мислеше по въпроса, толкова по-често си припомняше нещо, което беше казал детектив Гарсия — че още не са разгадали какъв е истинският смисъл в тези изрази и че убиецът се опитва да стигне до тях и иска да разберат защо прави всичко това.

— Заповядай. — Агент Уилямс се приближи и сложи на бюрото й чаша кафе. — Това трябва да помогне малко.

— Благодаря, Лари. — Агент Фишър се облегна назад на стола и погледна партньора си. — Въпреки че в момента предпочитам да пийна вино. — Тя леко наклони глава настрана. — И водката би свършила добра работа.

— Това лесно може да се уреди. — Уилямс погледна часовника си.

— Да, искам. Виждал си ме пияна, нали?

— Аха — усмихна й се той и погледите им се срещнаха.

Не можеше да се отрече, че специален агент Лари Уилямс е изключително привлекателен мъж, но това беше само върхът на айсберга. Освен че беше хубав, той беше интелигентен, всеотдаен, културен и изискан, истински джентълмен и най-добрият агент, с когото Ерика беше работила.

Освен това Лари беше влюбен до уши в агент Фишър.

Въпреки всичките му усилия да го запази в тайна, Ерика го виждаше в очите му всеки път, когато я погледнеше. Долавяше го в гласа му. Усещаше го в докосването му.

Истината беше, че при други обстоятелства, специален агент Ерика Фишър вероятно би отвърнала на чувствата му, но сърцето й принадлежеше на друг. Някой много, много различен.

Агент Фишър отиде до тоалетната и отново се залови с материалите от разследванията. Докато в главата й се въртяха различни мисли, тя започна да разделя снимките на три групи — жертви, разрези на гърба и местопрестъпления. Щом приключи, Ерика стана от стола, отстъпи няколко крачки назад от бюрото и бавно огледа купчините веднъж… два пъти… десет пъти.