Драконът на Негово Величество [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Серия: Темерер #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613508
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Негово Величество [bg]». Краткое содержание книги:
— О, да, обещавам — кимна Левитас и заклати нетърпеливо глава.
Лорънс се помъчи да отговори учтиво и бързо закрачи към Темерер, за да прикрие объркването си. Не знаеше какво да прави. Вече нямаше възможност да пропусне пътуването, без да се получи неприятна ситуация, почти му бе призляло. През последните няколко дни бе свидетел на повече от достатъчно примери за нещастието и самотата на Левитас. Малкият дракон все се оглеждаше в очакване на ездач, който не идваше, и ако той или юздата му получаваха някакви нормални грижи, то бе защото Уил насърчаваше кадетите да се грижат за него и защото бе помолил Холин да почиства редовно юздата. Че Ранкин е отговорен за тази занемареност, бе горчиво разочарование. Да види човек как Левитас раболепничи пред него и колко е благодарен и за най-хладната проява на внимание бе направо болезнено.
Видени през призмата на занемаряването на собствения му дракон, коментарите на Ранкин за драконите звучаха презрително — нещо странно и неприятно в устата на летец. А фактът, че странеше от останалите летци, също не говореше за добър вкус. Всеки друг летец би представил дракона си веднага след себе си, единствено Ранкин бе счел фамилното си име за по-важно, оставяйки Лорънс случайно да открие, че към него е зачислен Левитас. Уил обаче се бе заблудил напълно и сега осъзнаваше, че по-възможно най-непредпазливия начин е насърчавал познанството си с човек, когото никога не би могъл да уважава.
Той помилва Темерер и му каза няколко утешителни думи, насочени главно към него самия.
— Нещо не е наред ли, Лорънс? — попита Империалът и го побутна лекичко с нос, явно притеснен. — Не ми изглеждаш добре.
— Не, напълно съм добре, уверявам те. — Мъжът направи опит да звучи нормално. — Сигурен ли си, че нямаш нищо против заминаването ми? — попита с плаха надежда.
— Никак, а и ще се върнеш до вечерта, нали? — попита Темерер. — Сега, когато приключихме с Дънкан, се надявах да ми почетеш още малко математика. Стори ми се много интересно, когато ми обясняваше как можеш да разбереш къде си при дълго плаване, като знаеш само няколко уравнения и колко време е минало.
Уилям бе загърбил тотално математиката, след като едва успя да натъпче основите на тригонометрията в главата си.
— Разбира се, ако желаеш — каза, макар трудно да удържаше раздразнението от гласа си. — Но си мислех, че ще ти хареса да почетем още малко за китайските дракони…
— О, да, и това ще е чудесно. То е следващото — въодушеви се Империалът. — Колко е хубаво, че има толкова много книги! За толкова различни неща…
Ако това щеше да прогони унинието на Темерер, Лорънс бе готов дори да си припомни латинския и да му прочете Принципиа Математика в оригинал. Тъй че само въздъхна тихичко.
— Много добре, тогава те оставям в ръцете на наземния екипаж. Виждам ги, че идват.
Холин водеше групата. Младежът вършеше толкова добра работа с юздата на Темерер и се грижеше тъй старателно за Левитас, че Уил го спомена на Селеритас и помоли да зачислят момчето към наземния екипаж на Темерер. За радост на Лорънс молбата му бе удовлетворена. Подобно назначение явно представляваше важно повишение.
— Господин Холин, бихте ли били така добър да ме представите на тези господа? — обърна се Уил към младежа.
Щом изслуша имената, той си ги повтори наум, за да ги запамети, изгледа целенасочено всеки един от тях и каза твърдо:
— Сигурен съм, че Темерер няма да ви създаде затруднения, но вярвам, че ще запомните да се допитвате до него, когато работите. Темерер, не се колебай да уведомяваш тези мъже, ако забележиш и най-дребното неудобство или затруднение при движение.
Случаят с Левитас бе доказателство, че някои работници занемаряват екипировката на поверения им дракон, ако капитанът му не внимава и, наистина, това можеше да се очаква. Макар и да не се опасяваше от нещо подобно от страна на Холин, Уил искаше да подчертае ясно на другите, че няма да търпи безхаберие по отношение на Империала. И ако тази му строгост го определи веднъж завинаги като суров капитан, така да бъде. Навярно бе такъв… в сравнение с другите летци. Нямаше да пренебрегне онова, което възприемаше като свой дълг, само за да бъде харесван.
В отговор чу хорово мърморене: „Много добре” и „Нямаш грижи”. Успя да не обърне внимание на повдигнатите вежди и споглежданията.
— Добре тогава, продължавайте. — Той кимна за последно и се обърна, за да се присъедини към Ранкин.