Агенцията [bg]

Автор: Вандермеер Джефф
Серия: Съдърн Рийч #2
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: „Екслибрис“
ISBN: 978-619-7115-11-6
Переводчик: Ирина Манушева
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Агенцията [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на трийсет години единственото взаимодействие на хората със Зона X — злокобен пейзаж, ограден с невидима граница, където всички следи от човешка цивилизация са загадъчно изчистени — е серия от експедиции, организирани от правителствена агенция, законспирирана толкова дълбоко, че е почти забравена — „Съдърн Рийч“. След злощастната дванайсета експедиция, описана в „Анихилация“, в агенцията цари пълен хаос. Джон Родригес (известен също като „Контрол“) е новоназначеният шеф на „Съдърн Рийч“. Работейки с недоверчив, но отчаян екип, след поредица от безрезултатни разпити, преглеждане на купища тайни бележки и дълги часове, прекарани в гледане на ужасяващи видеозаписи от предишни експедиции, Контрол започва да прониква в тайните на Зона X. Но с всяко следващо откритие той трябва да се изправя пред неприятни истини за самия себе си и за агенцията, на която служи. В „Агенцията“, втората част от трилогията „Съдърн Рийч“, най-тревожните въпроси за Зона X получават отговор… но той далеч не е успокоителен.
„Агенцията“ не е книга, която започва оттам, където е свършилата предишната. Тя е изпълнена с нови удоволствия, с нови герои и ситуации, и е написана по съвсем нов начин. Ако „Анихилация“ е роман за една експедиция, завършила с много странни открития, то „Агенцията“ е шпионски роман, изпълнен със същия тъмен чар… Поради което отчаяно искам да знам каква ще бъде третата книга — дали някаква смесица от двете, един вид среща на „Джурасик Парк“ с Джеймс Бонд или нещо съвсем различно“. Робин Слоун, автор на „Денонощната книжарница на г-н Пенумбра“

Перейти на страницу:

Какво означаваше това? Нищо. Дали биологът беше повярвала? Може би. Легендата искаше да й се вярва, молеше да й се вярва: историята на добрата, стара гордост, която казва „Можем да успеем!“ Запретвайте ръкави и се хващайте на работа; ако се постараете достатъчно, ще се върнете живи и здрави, а не като съсипано зомби с отнесен поглед и рак вместо характер и непокътната краткосрочна памет.

Намери Призрачната птица в стаята, на нара й, или както някой друг би се изразил, на леглото й. Стаята съчетаваше атмосферата на варосана казармена барака, летен лагер и западнал хотел. Същите бледи стени, макар че тук прозираха боядисани графити, като в затворническа килия. На високия таван имаше капандура, а отстрани — тесен прозорец, твърде високо, за да може биологът да надникне през него. Леглото беше вградено в отсрещната стена, а срещу него имаше телевизор и дивиди плейър: само за одобрени филми и канали. Нищо твърде реалистично. Нищо, което би могло да запълни петната от амнезията. Предимно стари научнофантастични филми, фентъзи и мелодрами. Документалните филми и новините бяха в списъка „Забранени“. Предаванията за животни можеха да попаднат и в двете категории.

— Реших този път аз да ви посетя, щом не се чувствате добре — каза той през хирургическата си маска. Вече го бяха осведомили, че е дала съгласието си.

— Решихте да развалите болното ми забавление и да се възползвате, че не съм в кондиция — отвърна тя. Очите й бяха кървясали и със сенки, лицето й беше изпито. Още носеше същия странен военно-чистачески костюм, само че този път с червени чорапи. Макар и болна, изглеждаше силна. Единствената му мисъл беше, че сигурно прави страшно много лицеви опори и набирания.

— Не — отвърна той, като завъртя един яйцевиден пластмасов стол и преди да премисли как ще изглежда, се озова облегнат назад с неудобно разперени крака. Дали не позволяваха истински столове по същата причина, по която на летищата имаше само пластмасови ножове? — Не, разтревожих се. Не исках да ви разкарвам до стаята за дебрифинг. — Помисли си дали лекарствата не са замъглили мозъка й, дали няма да е по-добре да се върне по-късно. Или пък не. Вече болезнено усещаше силовия дисбаланс между двамата в тази обстановка.

— Разбира се. Охлювите форус са известни със своята любезност.

— Ако бяхте прочели по-нататък в учебника си по биология, щяхте да видите, че наистина е така.

Това му спечели апатичен смях, но и я накара да се обърне на другата страна на леглото-нар и да прегърне още една жълта възглавница. Той видя V-образните очертания на гърба й, опънатата тъкан на ризата й, нежните косъмчета по гладката й кожа личаха с микроскопска яснота.

— Ако искате, можем да отидем в общите помещения?

— Не, трябва да ме видите в неестествената ми среда.

— Изглежда доста добре — каза той и веднага съжали.

— Призрачната птица обикновено прелита около петдесет квадратни километра на ден, а не крачи напред-назад примерно стотина метра.

Той потръпна, кимна разбиращо и промени темата.

— Помислих си, че днес можем да поговорим за съпруга ви и за директора.

— Няма да говорим за съпруга ми. А директорът сте вие.

— Съжалявам. Имах предвид психолога. Грешка на езика — поправи се той, като едновременно се проклинаше и си прощаваше.

Тя се извърна леко, колкото да повдигне вежди, скрила дясното си око във възглавницата, после пак се взря в стената.

— Грешка на езика?

— Имах предвид психолога.

— Не, мисля, че имахте предвид директора.

— Психолога — упорито повтори той. Може би твърде раздразнено. Нещо в небрежната атмосфера на ситуацията го тревожеше. Не биваше да навлиза в личното й пространство.

— Щом казвате. — След това, сякаш се забавляваше с неудобството му, пак се обърна странично, за да го погледне, без да пуска възглавницата. После сънено-нагло попита: — Какво ще кажете да разменим информация?

— Какво имате предвид?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?