Кърваво наказание [bg]

Екипът от Насау вече бе поставил постове за наблюдение около имота на Гладстон с площ около шестнайсет декара. Нямаше признаци да заварим някого в къщата, тъй като никой не бе влизал или излизал от нея. Обажданията до телефона в сградата бяха записвани от телефонния секретар. Информираха ме, че Гладстон имал жена — Ерика, както и две дъщери, които учели в колеж, но те още не бяха открити.

Том Райли, лейтенант от екипите за специални операции от Насау, разпръсна дигитални снимки върху покрива и капака на моя шевролет. Към къщата имаше вътрешен двор с навес и плувен басейн. Градината впечатляваше с японския клен, хризантемите и декоративните растения. Определено не беше от къщите, които обикновено се свързват с вманиачени убийци.

След като проучихме цялата местност, обсъдихме стратегията, към която трябваше да се придържаме при нахлуването в къщата. Не се предвиждаха никакви преговори. Имахме заповед за арест и щяхме да влезем. Но имайки предвид, че Гладстон е въоръжен и не се бе поколебал да убие полицай, предпазните мерки не бяха излишни.

Тъй като аз ръководех това разследване, заявих желанието си да вляза веднага след атакуващия екип и да участвам в претърсването на втория етаж.

— Тази врата изглежда много солидна — отбелязах. — Какво ще използвате? Стенобойна машина ли?

Един млад мускулест сержант от аварийния отряд на нюйоркската полиция вдигна рязаната си пушка и плъзна назад затвора й.

— Взел съм си инструмента за разбиване на прегради — ухили ми се той, без да спира да дъвче тютюн. Изглежда, наистина се забавляваше. Изпитах облекчение, че не ми е противник.

Щом екипът се приготви за действие, бръкнах в сакото си, извадих още една фотография и я добавих към другите върху покрива на колата. Беше снимката на Тоня Грифит, младата жена от транспортната полиция, убита от Гладстон.

— Само да ви напомня защо тази сутрин ни измъкнаха по тревога от леглата, господа — заявих. — Хайде да си разчистим сметките с този боклук.

Къщата на Гладстон беше след три преки, на една засенчена от дървета улица, наречена „Летингтън Ридж Корт“. Нашите автомобили спряха на паркинга, с изключени лампи и сирени.

Щом пристигнахме, предадох по радиостанцията сигнала за атака. Два камиона от аварийния отряд, с мощни дизелови двигатели, внезапно завиха от улицата и навлязоха на моравата пред къщата. Зад тях се разпръснаха половин дузина полицаи от тактическите сили. След броени секунди чух две кратки експлозии — пантите на предната врата бяха изкъртени.

Мъжете от щурмовата група разбиха вратата и нахълтаха вътре с крясъци, осветявайки с прожектори всичко пред себе си. Изскочих от колата си и се втурнах след тях, вземайки по две стъпала наведнъж, с глока в ръка. Кипях от гняв.