Изпепеляване [bg]

— О, съжалявам. — Тери грабна салфетката и след като разгада как да я разгъне, я просна в скута си. После направи гримаса. — Това не го знаех.

— Да. Предположих. По същия начин не знаеш коя вилица за какво се използва. Винаги се започва от най-голямата, която е най-близо до лявата ти ръка.

Ами че това беше точно онази, дето я беше хванала най-напред.

— Добре.

— Също така, ако се налага да издадеш звук, за да опишеш усещанията си, желателно е да не имитираш метеоризъм. Не и докато другите хора се хранят. Ще им се догади.

— Вярно. — Тери изскърца със зъбите си. — Има ли още?

— Пак казвам, не искам да бъда прекалено критична…

— Стигнахме дотук, а аз все още не съм налетяла на бой. — Тери сви устни. — Кажете си всичко, госпожо Гембъл.

— Хм, ругаеш като тираджия дори при обикновен разговор и обсъждаш теми, напълно неподходящи за масата.

— Като например за трупове.

— Да. — Елизабет я удостои с изстрадала усмивка. — Сквернословията са най-обидни. Осъзнавам, че полицейските служители са изложени на голям стрес и постоянно чуват подобни изрази, но в обществото не използваме подобен език.

— По дяволите. Искам да кажа, да. Добре.

— Дамите изобщо не си служат с такива изрази.

— Ще си меря приказките. — Тери се стегна.

— Подобно на другите хора и ти почти винаги говориш с пълна с храна уста. В изискана компания, човек или дъвче и преглъща, или говори. Никога не прави двете неща едновременно. — Елизабет я погледна съсредоточено. — Външният ти вид напълно съответства на твоите маниери на масата.

Тери щателно провери блузата си, преди да я облече сутринта. Е, беше малко намачкана, както всичките й блузи, но миришеше на чисто. Сега едва устоя на изкушението да я подуши за по-сигурно.

— Ще си взема по-свестни дрехи. — Когато изражението на Елизабет не се промени, тя добави: — И ютия.

— Дрехите не са единственият проблем. — Елегантната ръка отново описа неясно движение. — Кога за последно си използвала четката за коса и си оправяла веждите си? Слагаш ли си червило? Притежаваш ли поне един парфюм?

— Уф, косата ми винаги е разчорлена от каската. Не слагам грим или парфюм. — Тя докосна челото си. — Че защо ми е да си скубя веждите?

— Нямах предвид да ги оскубеш, а да ги оформиш. — Елизабет вдиша и издиша дълбоко. — Точно това имам предвид. Ти си толкова боса, че не знаеш къде бъркаш.

— Мога да се науча. — Тери си представи как хората щяха да се присмиват на Корт заради някоя простотия, която тя би направила на публично място. Нямаше да допусне това да се случи.

— Това е твърде много, за да се усвои за толкова кратко време. — Майката на Корт се усмихна отново. — Може би някой друг би могъл да поеме мисията.

Разбирай, всяка друга жена, освен Тери.