Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Гейл се изправя и се намръщва. През нейния поглед той вижда своето напрегнато лице със затворени очи. Джери, сигурен ли си, че това има нещо общо с изследванията на Джейкъб Голдмън и човешкото съзнание?
Бремън отваря очи. Потърпи още малко. Той отваря две бутилки портокалов сок и подава едната на Гейл. Този експеримент показва недвусмислено колко мистична, и по-точно своенравна, е вселената.
Давай. Портокаловият сок е топъл. Гейл се мръщи и връща бутилката в чантата.
Добре. Имаме два процепа — единият е затворен, електроните или частиците преминават през другия. Какво ще видим на екрана зад бариерата?
Ако е отворен само единият процеп?
Да.
Ами… Гейл ненавижда главоблъсканиците. Винаги ги е ненавиждала. Смята ги за изобретение на хора, на които им доставя удоволствие да объркват другите. Ако забележи и най-малката следа от снизхождение в тона на Джереми, тя ще забие юмрук право в слънчевия му сплит. Ами предполагам, че ще видим една линия от електрони. Ивица светлина или нещо подобно.
Правилно. В потока мисли на Джереми се долавя педантизмът, присъщ на събеседванията със студентите му, но за щастие снизхождение липсва. Има само вълнение от обсъждането на едно толкова интересно явление. Ударът в слънчевия сплит му се разминава.
Добре, продължава той, а какво ще видим, ако са отворени и двата процепа?
Две ивици светлина… или електрони.
Джереми изпраща образ с ухилена чеширска котка. Ха-ха. Грешка. Така би отговорил всеки човек с нормално макро-вселенско съзнание, но експериментът показва друго. Когато се извърши с два отворени процепа, на екрана винаги се наблюдават редуващи се светли и тъмни ивици.
Гейл загризва нокътя на палеца си. Редуващи се светли и тъмни ивици… ами да! Само един бегъл поглед върху изреченията и образите, които й подготвя Джереми, й е достатъчен, за да се досети. Ако са отворени и двата процепа, електроните се проявяват като вълни, а не като частици. Тъмните ивици са местата, където вълните се пресичат и взаимно се унищожават.
Браво, момиче. Класически случай на интерференция.
Но какъв е проблемът? Нали според квантовата механика късчета материя и енергия могат да се проявяват и като вълни, и като частици. Нали тъкмо това доказва и експериментът? Значи всичко е наред с науката… нали?
Бремън изпраща образ с човече на пружина, което изскача от кутийка и кима. Да… с науката всичко е наред, но здравият разум е в опасност. Номерът е, след всичките тия години, че самото наблюдение кара тези частици-вълни да преминават от едното в другото състояние. Правени са изключително сложни опити да се зърне електронът през време на преминаването му, като единият процеп се затваря, докато преминава през другия; правено е какво ли не. Електронът, или фотонът, или каквото там използват, като че всеки път знае дали вторият процеп е отворен или не. Наистина, електроните се държат така, като че не само знаят колко процепи са отворени, но и че ги наблюдаваме! При други експерименти — експериментът на различията на Бел, например, се получава същата реакция от разделени частици, които се отдалечават една от друга със скоростта на светлината. Едната „знае“ състоянието на другата.
Гейл изпраща образ с цял ред въпросителни. Осъществяване на връзка със скорост, по-голяма от тази на светлината? изпраща тя. Това е невъзможно. Частиците не могат да обменят информация, ако се раздалечават със скоростта на светлината. Нищо не може да се движи по-бързо от светлинната… нали?
Така е, момиче. Джереми предава пулсациите на връхлетялото го силно главоболие. И това причинява главоболие на физиците вече десетилетия. Тези проклети частички не само че извършват невъзможното — като това, дето знаят какво прави близнакът им в експеримента с двата процепа и в този на Бел и всички други — но не ни дават никаква възможност да зърнем истинското вещество на вселената. Частицата зад завесата, със съблечени дрехи.
Гейл се опитва да си го представи. Не успява. Частица без дрехи?
Все още не сме измислили способ — въпреки цялата ни свръхтехнология и толкова нобелисти, — който да ни позволи да видим истинското вещество на вселената в двете му разновидности.
В двете му разновидности? Гейл започва да се дразни. Искаш да кажеш като вълна и частица едновременно?