Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
През следващите два часа Джейкъб Голдмън обяснява възникването на идеята за изследването, която се базира на несъвършените експерименти в неврохирургията, извършвани през 50-те години, когато мозъците на пациентите били проучвани с помощта на електрически сонди. Пациентите могли да си припомнят случки от живота си изключително правдоподобно. Те сякаш преживявали отново събитието.
Тук Голдмън не прави неврохирургически операции, а чрез измервания в реално време на електрическите и електромагнитните полета на мозъците и чрез използването на разнообразна и модерна медицинска експериментална визуализираща апаратура той — заедно с дъщеря си и двама асистенти — извършва картиране на недостъпните за неврохирурзите области на мозъка.
— Трудността — говори Джейкъб Голдмън в стихналата контролна зала — се състои в това да се направят измервания тогава, когато субектът е зает с някаква дейност. Както знаете, повечето сканирания се извършват, когато той е обездвижен върху кушетката в самия апарат.
— Тази обездвиженост необходима ли е за процеса на сканиране? — пита Гейл. — Сигурно е като да правиш снимки с онези старовремски фотоапарати, при които всяко помръдване размазва изображението?
— Точно така — отговаря Голдмън с усмивка, — но ние приехме предизвикателството да създадем комплекс от такива визуализиращи способи, които да ни позволят да изследваме субекта, докато изпълнява някаква задача — например четене или каране на велосипед.
Той посочва телевизионния екран на визуализиращата камера. В ъгъла има специален велосипед с плетеница от кабели и пултове над него, свързани с черен купол, който се поставя на главата на пациента. Черните шийни скоби му придават вида на някакъв средновековен уред за инквизиции.
— Пациентите ни го наричат „Шлемът на Дарт Вейдър“ — пояснява д-р Голдмън с усмивка. И добавя разсеяно: — Не съм гледал този филм. Трябва да взема видеокасетата някой ден.
Джереми се навежда по-ниско, за да разгледа отблизо шлема.
— И това нещо ви дава същата информация, както по-големите магнитно-резонансни визуализатори?
— Много повече — тихо казва д-р Голдмън. — Много, много повече.
Гейл е прехапала устни.
— А кои са доброволците, докторе?
— Наричайте ме Джейкъб, моля ви — отвръща старецът. — Това са студенти от медицинския факултет, които желаят да припечелят по нещо допълнително. Няколко от тях, трябва да призная, са мои студенти от последния курс… умни млади мъже и жени, чието желание е да спечелят благоразположението на своя възрастен преподавател.
Гейл разглежда страховитите апарати в камерата за мозъчно сканиране.
— Опасно ли е?
Д-р Голдмън поклаща глава и рунтавите му вежди помръдват назад-напред.
— Никаква опасност. Тоест, не по-голяма от тази при традиционните тестове. Ние не допускаме доброволците ни да попаднат под въздействието на по-мощни и по-обхватни магнитни полета от разрешените в болниците. — Смее се. — И не боли. Освен досадата от постоянните ремонти и настройки на апаратурата, нашите пациенти не страдат от обичайните притеснения при взимането на кръв или при някои твърде неловки ситуации. Не, списъкът ни с желаещи е доста дълъг.
— И в замяна — прошепва Джереми, докосвайки ръката на Гейл — вие навлизате в неизследвани области на човешкия мозък… като един вид заснемате съзнанието.
Джейкъб Голдмън отново потъва в мисли; тъжните кафяви очи гледат нещо, което не е в помещението.
— Напомня ми — казва тихо той — за снимките на призраци, толкова на мода през миналото столетие.
— Снимки на призраци? — възкликва Гейл, която е талантлив фотограф. — Имате предвид викторианците, които се опитвали да снимат духове, феи и разни такива? Триковете, които подвели горкия Артър Конън Дойл?
— Ja — отвръща Голдмън с усмивка, отърсил се от разсеяността си. — Само че нашите призраци са напълно истински. Открихме начин да уловим образа на самата човешка душа.
Гейл се мръщи при споменаването на думата „душа“, но Джереми кима.
— Джейкъб — казва той с треперещ от вълнение глас, — виждаш ли възможното продължение на моя анализ на вълновите функции?
— Разбира се. Ние очаквахме някакво приблизително подобие на холограма. Грубо, неясно подобие на моделите, които записваме. Ти ни даваш хиляди и хиляди холограми, кристално ясни и триизмерни!