Кухият човек
- Автор: Симмонс Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юрий Лучев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кухият човек». Краткое содержание книги:
Гейл примигва. Изтървах нишката, Кемо Сабе.
Джереми се опитва да даде пример, но опитът му завършва с изпращането на примитивно уравнение:
I=(H+J)²
I=H²+J²+2HJ
не
I=I1+I2
Тя се намръщва, Джереми изпраща едно По дяволите! и изтрива черната дъска в съзнанието си.
Момиче, това означава, че частиците са си частици, но фактът, че ги наблюдаваме, ги кара да си избират начин на действие… тази дупка? или онази? — толкова богат избор!… и тъй като вероятността да минат през дадена дупка е същата, каквато и да минат през другата, ние регистрираме вероятностни вълни, които създават дифракционната картина на екрана зад процепите.
Гейл кима, започвайки да проумява.
Браво, момиче, окуражава я Джереми. Ние наблюдаваме срива на вероятностни структури. Изчерпването на алтернативите. Наблюдаваме как проклетата вселена подбира сама себе си от един ограничен диапазон вероятности в още по-ограничен кръг от реалности.
Гейл се сеща за дървото, за което си мисли Джереми. А теорията на този Хю Еверет…
Точно така! Джереми е въодушевен. От години е чакал удобен случай да поговори с Гейл за тези неща, но се е боял да не го сметне за прекалено досаден. Теорията на Еверет казва, че когато принуждаваме електрона да избира, той всъщност не избира процеп или вероятност, а просто отцепва цяла друга реалност, в която ние… зрителите… го наблюдаваме да преминава през единия процеп, докато неговият еднакъв и отделен двойник преминава през другия.
На Гейл й се замайва главата от увенчалото се с успех усилие да разбере. А наблюдателите от „втората вселена“ го виждат да преминава през другата дупка!
— Да! — изкрещява Джереми, после се оглежда сепнато, но никой не им обръща внимание. Той отново затваря очи, за да види по-ясно образите. Точно така! Еверет елегантно разрешава парадоксите на квантовата механика, твърдейки, че всеки път, когато частица от квантова енергия или материя е принудена да направи подобен избор — тоест, когато се опитаме да наблюдаваме това, — върху дървото на реалността израства нов клон. На бял свят се появяват две еднакви и отделни реалности!
Гейл се мъчи да си припомни синьо-белите корици на поредицата си научнофантастични романи. Успоредни светове! Точно както го казах.
Не съвсем успоредни, изпраща Джереми. Думите и образите не са в състояние да го илюстрират; представи си едно непрекъснато разклоняващо се дърво:
Гейл е изтощена. Добре… И това, за което ти и Джейкъб бяхте толкова разтревожени и развълнувани, е че твоят анализ на холограмите… на тези стоящи вълни, които според теб изразяват човешкото съзнание…, има нещо общо с теорията на Еверет?
Джереми си мисли за стотиците си уравнения у дома, запълващи черната дъска и достатъчно за една нова дисертация листи хартия. Изследването на холографското съзнание на Джейкъб показва, че то прекъсва вероятностните функции на реалността… „избира“… по същия начин, по който го правят и електроните.
Гейл се дразни от простотата на обяснението му. Не съм бавноразвиваща се, Джери. На хората не им се налага да избират през кой процеп да се мушнат. Животът им не свършва с петно от интерферирали вероятностни вълни на стената!
Джереми праща безсловесно разкаяние, но последвалата му реплика е настойчива и без следа от извинение. Напротив! Всички ние го правим! Не само в милионите избори, които правим всеки ден… Да стоим ли? Да седим ли? Този влак ли да вземем или следващия? Какъв цвят вратовръзка да си купя?… Но и в по-важните неща, като например интерпретацията на данните, които вселената ни изпраща чрез сетивата ни всяка секунда. Ето къде правим нашия избор, Гейл… ето къде математиката казва на мен и на Джейкъб, че вероятностните структури се сриват и възникват в различни комбинации на всеки няколко секунди, като така интерпретират действителността! Джереми мислено си отбелязва да поръча най-новите материали върху математиката на хаоса и анализите на неправилните повърхнини веднага щом се приберат.
Гейл вижда недостатък в теорията му. Но Джери, твоята и моята реалности не са отделни неща. Знаем го благодарение на телепатичната си способност. Ние виждаме едни и същи неща… помирисваме едни и същи неща… докосваме едни и същи неща.
Той хваща ръката й. Това е, което трябва да изследваме с Джейкъб, момиче. Вероятностните структури непрекъснато се сриват… превръщат се от почти безкрайни серии в крайни… при всички наблюдавани стоящи вълни и визуализирани съзнания… но изглежда съществува някакъв фактор, който всяка секунда решава каква да бъде наблюдаваната реалност.