Цялата истина [The Whole Truth - bg]

Куршумът я улучи в челото.

С последния й дъх излетя с една изненадващо ясна думичка. Шоу.

За всеки случай Сизър я побутна с тежкия си ботуш, но беше ясно, че тя никога нямаше да свидетелства за случилото се в сградата.

Вторият мъж включи портативната си радиостанция. Послуша известно време, после кимна.

— Всички са мъртви — обяви той.

— Всички са мъртви — повтори Сизър. — Докъде стигнаха хакерите?

— Почти свършват.

— Кажи им, че разполагат с две минути, и накарай онези долу да проверят дали някой не е забелязал жената на прозореца. В случай че е така, те си знаят работата. Самолетът чака. Ако го изпуснат, си е за тяхна сметка. Давай да приключваме.

Разтвориха раниците си и извадиха бележници, документи, карти и чертежи. Клекнаха пред тялото на Ана и започнаха да слагат отпечатъците й върху хартията.

После разхвърлиха част от материалите по бюрото. Сизър изведнъж се вцепени.

— Мамка му! — изсъска той.

— Какво? — вдигна глава другият.

Ръката на. Сизър сочеше към разпечатките на Ана, които все още лежаха на бюрото. Те по безспорен начин доказваха интереса й към „Червената заплаха“.

— Дамата е била доста любопитна, но това ще ни бъде от полза.

Извади фотоапарат и започна да снима вътрешността на кабинета.

Малко по-късно получиха уверение, че никой не е видял жената на прозореца, въпреки че капки от кръвта й бяха попаднали в малката цветна леха до главния вход. В резултат част от оранжевите лилии бяха придобили малко по-тъмен и сочен цвят.

Не след дълго в кабинета се появи още един мъж. Той се настани зад бюрото и вкара едно DVD във флопито на компютъра. Облечените му в ръкавици пръсти затичаха по клавиатурата със смайваща бързина. Звукът наподобяваше влак, който преминава с висока скорост през износени стрелки.

Шейсет секунди по-късно мъжът извади диска и хукна към вратата.

— Всичко е прехвърлено! — обяви през рамо той.

След още трийсет секунди в централния офис на Финикс Груп не остана нито една жива душа.