![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Мисля, че ми трябва предишният Шоу, който дори не се изпотяваше! Ако тези типове подушат страха у теб, веднага ще ти пробият дупка в главата, ей тук! — С пръст посочи средата на челото му, на лицето му се появи гримаса. — Мамка му! — Бързо се овладя и добави: — А след това ще те нарежат на парченца, като през цялото време си говорят за времето или за мацки!
— Всичко ще бъде наред, Франк.
— Дамата на сърцето ти, а? — изгледа го колегата му. — Ще се жениш и най-после имаш какво да губиш! — Франк се облегна назад и поклати глава. — Имай предвид едно нещо, любовнико. Ако утре се провалиш, няма да има сватба, а четири погребения. По едно за всяка твоя част, след като те нарежат на четири парчета.
— Колко време се занимавам с това, Франк? Без нито един провал.
— За всеки има пръв и последен път. Надявам се да не го направиш точно сега, защото още не съм свършил с теб.
Шоу се протегна и сграбчи ръката му.
— Я кажи, защо отиде при Ана?
— Вече ти казах и бях искрен. Ти трябваше да й го кажеш, а не аз. Жената има право да знае в какво се забърква.
— Тя не е малка, Франк.
— А ти каза ли й, че няма да се оттеглиш? Че всеки момент може да ти видят сметката?
— Теб какво те засяга, да те вземат мътните!
Франк сви рамене, на лицето му се появи нещо като смущение.
— Стори ми се свястна жена. Мислил ли си някога как ще се почувства, ако те убият? Или ако някой от откачалките, с които се разправяме всекидневно, узнае за нея?
— Няма да позволя дори косъм да падне от главата й!
— Но не можеш да контролираш нещата, нали? Не си счетоводител, Шоу. Работата ни е такава, че една грешка е достатъчна и си труп. Да не говорим, че и с нея може да се случи същото. — Франк замълча за момент, после добави: — Все още ли мислиш, че тя няма право да го знае?
Шоу не отговори. Беше обзет от неприятното чувство, че Франк — омразният и противен Франк — този път бе прав.
Франк стана, взе палтото си и тръгна към вратата.
— Късмет, Шоу. Ако не се видим повече, май ще трябва да потърся някой друг, нали?
— Съмнявам се, че ще намериш добър колкото мен.
— Може би си прав — промърмори Франк, докато нагласяваше износената си шапка. — Но ще се задоволя и с някой, който е почти толкова добър. Искам да те помоля за нещо. Ако все пак те свитнат, задай си един последен въпрос, преди куршумът да ти пръсне мозъка: дали тази жена си струва всичко това?
Вратата се затръшна зад гърба му и Шоу остана сам с мислите си.
— Да, мисля, че си струва — промълви в празната стая той.
39
Шоу се задейства. Складът се намираше в парижки район, избягван от всички, които не обичат насилието. Тази малка част от територията на Франция не се контролираше от полицията, но други хора я наричаха свой дом. А те никак не обичаха гости.
От мрака изскочиха четирима скинари и се насочиха към Шоу, който стоеше в ъгъла. Над главата му светеха една-две мъждиви крушки. Младежите го заобиколиха, без да си правят труда да прикриват оръжието си. Вероятно спяха с него, притискайки го към себе си много по-нежно, отколкото жените, с които си лягаха.
Въпреки студеното време повечето бяха облечени с фланелки без ръкави. Бяха бели, макар че цветът на кожата им почти не се виждаше под гъсто изрисуваните татуировки. Сюжетите бяха доста разнообразни, с изключение на свастиката, татуирана върху трицепса на всеки от тях. Единият, младеж на около двайсет, имаше огромен дракон, който покриваше тялото му от кръста нагоре, оцветен в черно, зелено и розово. Огромните зъби достигаха чак до долната част на лицето му. В ръцете си държеше пушка-помпа, кафявите му очи гледаха Шоу с предизвикателство и омраза, зад които прозираше и отношението му към света: „Не ми пука от никого и от нищо.“ Ръцете му заредиха пушката с бързо движение, от устата му излетя храчка, която кацна на сантиметри от краката на Шоу.
Е, майка ти положително се гордее с теб.
Шоу насочи вниманието си към човека, който се приближаваше от другата страна. За разлика от останалите, които носеха черни камуфлажни панталони и тежки войнишки ботуши, той беше облечен с яке и изгладени джинси, а на краката му имаше мокасини с малки пискюли. Но поведението му не се различаваше от това на останалите. Крачеше с онази самоуверена и предизвикателна походка, която караше човек да се хване за пистолета или просто да го размаже с юмрук — за благото на цялото човечество.
Не изглеждаше на повече от трийсет, но покритото му с белези лице издаваше много по-голям опит, отколкото бе нормално да се натрупа за три десетилетия.
Той се ръкува с Шоу и посочи към масичката за карти в ъгъла. Шоу го изчака да седне и го последва, а останалите скинари бързо заобиколиха масата. Глутница хищници, които чакат знак да ме разкъсат, помисли си той.