![Цялата истина [The Whole Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/1/cyalata-istina-the-whole-truth-bg-download.jpg)
Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Je suis Адолф, мосю — представи се водачът. — А вие?
— Нямам име, но разполагам с всичко останало — отвърна Шоу.
— Не е ли странно, че цената изобщо не е спомената?
Шоу леко се приведе напред.
— Някои неща са по-важни от парите.
— Повечето неща са по-важни от парите, но човек трябва да има пари, за да ги осъществи — усмихна се Адолф и запали цигара. — Ако Сартр беше жив, със сигурност щеше да ни предложи един задълбочен философски анализ или просто щеше да каже: с’est la vie.
— Искате да убиете президента Бенист. Това е акт, който със сигурност ще тласне Франция към анархията — започна Шоу.
— Надценявате любовта на французите към политиката — поклати глава Адолф. — Казвате, че искам да убия Бенист? Това си е ваше мнение, но какво толкова? Един мъртъв президент, нищо повече. Просто ще си изберат нов идиот.
— Страната ви е люлка на политическата революция — възрази Шоу.
— Au contraire — поклати глава Адолф. — Страната ни беше люлка на политическата революция. Днес ние сме напълно американизирани. Моите съграждани мислят само как да се сдобият с поредния iPhone. Единствено ние сме истинските революционери, mon ami.
— И за какво се борите?
— Ти как мислиш? — заряза добрия тон Адолф, дръпна ръката на горилата до себе си и тикна свастиката под носа на Шоу. — За разлика от лицемерите на Хитлер, които я носеха върху униформите си, ние сме я гравирали в кожата си! Това е нашата постоянна идентичност. А аз приех името на учителя.
— Значи евреите са корените на злото, така ли?
— Евреи, мюсюлмани, християни, всички са еднакво виновни. Майката на Бенист е била еврейка, въпреки че той се опитва да скрие този факт. Ти твърдиш, че разполагаш с информация и съответните правомощия, за да ни вкараш в хотела, в който той ще отседне, така ли?
— Да. Но нося само част от нея. Достатъчно, за да се убедите, че съм сериозен. — Ръката му се плъзна към вътрешния джоб и се появи обратно с отличен на вид журналистически бадж и пропуск за предстоящата реч на президента в един от парижките хотели.
— C’est bon. Bien fait! — възкликна Адолф, след като внимателно ги разгледа.
— Разполагам с още пет комплекта — добави Шоу. — Всички ще бъдете включени в списъка на официалните гости.
— Оръжие?
— Французите не са параноични като американците. ВИП гостите не подлежат на проверка с детектори. — Очите на Шоу се плъзнаха по фигурите на скинарите около масичката. — Но вие трябва да приличате на ВИП гости и да се държите като такива.
— Тези са моите персонални бодигардове — засмя се Адолф. — Израснали сме заедно по улиците на Париж. Всеки един от тях с радост ще се жертва за мен. Аз съм избраният и те го знаят.
Очите на Шоу се плъзнаха по младежа с дракона. Да, тоя наистина изглежда достатъчно глупав, за да умре за тъпия задник, който му се прави на главатар, помисли си той.
— Значи други ще свършат работата, а ти само ще ги наблюдаваш? — подхвърли на глас той.
Адолф кимна.
— Кога ще получим останалите документи?
— Веднага след като платите цената, която ще ви поискам.
— Аха, опряхме и до това — промърмори Адолф, кръстоса крак върху крак и издуха кръгче цигарен дим към тавана, издигащ се на трийсет метра над главите им. — Но искам да те предупредя, мосю, че ние не разполагаме с много пари.
— Вече споменах, че парите не ме интересуват.
— Мнозина твърдят същото, но само докато си ги поискат. Ние не сме нито наркопласьори, нито преяли от петрол пустинни терористи. Аз нямам милиарди в швейцарска банка, а съм един беден човек с богати идеи.
— Миналата година баща ми почина във френски затвор — каза Шоу.
Адолф изпъна рамене, в очите му се появи интерес.
— В кой затвор?
— „Санте“.
Онзи кимна, хвърли фаса си на студения циментов под и го размаза с тока на обувката си.
— Един от най-гадните. Всъщност всички френски затвори са гадни. В момента в „Санте“ лежат няколко от нашите хора. Единствената им вина е, че се опитват да прочистят улиците от боклука. Но ги държат затворени като животни. Светът наистина полудява!
Драконът зад гърба на Шоу издаде полугласно ръмжене.
Той се обърна точно навреме, за да види поредната храчка, изстреляна към обувките му.
— Един от тях беше братът на Виктор — поясни Адолф. — Миналата година се самоуби в „Санте“. Двамата бяхте много близки, нали Виктор?
Онзи отново изръмжа и разтърси пушката в ръката си.
— Сигурен съм, че са били близки — язвително каза Шоу.