По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
— Сега си спомням, че нани Спратлинг казваше същото. Но защо мразят звънчетата?
— Защото ги свързват с църквата. Феите и духовете се ужасяват от Бог и неговия гняв.
Шарлот озадачено смръщи вежди.
— Колко странно!
— Що някой шъ го е страх от Бог? — Лицето на Барт изразяваше не по-малко учудване от това на Шарлот.
— Според легендите най-първите феи са били прокудени ангели — обясни Алис. — След като са изпаднали в немилост пред Бога, те са изгубили завинаги безсмъртните си души.
— Не ги упреквам тогава — отбеляза Шарлот и деликатно сви рамене. — Наистина е ужасяващо да нямаш никаква надежда, че един ден ще отидеш на небето.
— А Бог що ги е прогонил? — изтърси Барт, след като няколко минути обмисля обяснението на Алис. — Толкова ли са били лоши?
Детското му любопитство предизвика усмивка на устните й.
— Тяхното престъпление се е състояло в това, че са позволили да бъдат подмамени от Сатаната. Но прегрешението им не е било чак толкова голямо, че да отидат в ада. И останали точно пред вратите на Рая. Затова някои феи и духове се реят във въздуха, други са се сгушили в дърветата, трети пърхат във водата, а има и такива, които обитават земните недра.
— Щом кат феите не са били толкоз лоши, че да идат в ада, нито толкоз добри, че да останат на небето, к’во става с тях кат умрат?
— Те са вълшебни. Когато вълшебството свърши, обикновено след хиляда години, те просто изчезват.
Последното обяснение предизвика шумно възмущение от страна на Лусиън.
— Иска ми се тези глупави легенди да последват примера им и също да изчезнат. — Отвори очи и хвърли раздразнен поглед на повереницата си. — А сега, ако молбата ми не ви се струва прекалено нескромна, бихте ли сменили темата? Достатъчно ми е, че ще ми се наложи да изтърпя глупавите бръщолевеници на арендаторите си в Тистълуд.
— Разбираш ли — започна Шарлот и сви устни, за да потисне напиращия в гърдите и смях, — арендаторите вярват, че Лусиън е прероден рицар на име Лусън, живял през тринадесети или четиринадесети век, който…
— Тя вече е прочела тази история — прекъсна я брат й. — Така че, за да приключим с досадната тема, ще поясня, че моите арендатори са убедени, че аз съм преродилият се Лусън, който се е върнал, за да спаси душата си.
— Предполагам, че вярата им ще укрепне още повече, след като се появиш в имението, придружен от млада жена на име Алис — изтъкна Шарлот и дяволито се засмя. — Не се съмнявам, че единственото им желание ще бъде вие двамата да се ожените.
Лусиън остана не по-малко смаян от Алис. „Въпреки че да съм омъжена за него, едва ли би било толкова лошо“ — помисли си тя и сведе ресници, за да прикрие възхищението, с което изучаваше красивото му лице и стройното му тяло. „Не, в никакъв случай няма да е лошо. Просто е невъзможно.“
Явно Лусиън сметна идеята и за изключително противна, понеже възмутено изпуфтя:
— Дори и моите арендатори, доколкото и да са с развинтено въображение, не са толкова оглупели, че да си помислят, че Алис е подходяща за моя съпруга.
Грубата забележка засегна Алис много повече, отколкото бе очаквала. Не че имаше желание той да гледа на нея като на бъдеща невеста. Просто намираше за много безсърдечно да е смятана за толкова незначителна и нежелана от един мъж, който неудържимо я привличаше. Това разклати вярата й в самата нея и тя сериозно се запита, въпреки постоянните уверения на Шарлот в противното, дали не е лишена не само от красива външност, но и от прилични обноски и приятен характер.
Въздъхна тежко. Е, добре. Какво значение има за нея високомерният лорд Тистълуд? Много скоро той ще бъде щастливо оженен за госпожица Кастел, а тя ще бъде свободна да си намери мъж с по-малки претенции.
По някакъв начин обаче мисълта да се отдаде на друг, а не на Лусиън, я направи нещастна. С всеки изминал миг все повече и повече осъзнаваше тъжната истина, че желае маркиза и копнее за него.
„Ще го преодолея!“ — С тази мисъл тя решително се изправи. Нямаше друг избор. Дори и да се бе осмелила да се поддаде на чувствата си, Лусиън бе дал ясно да се разбере, че не се интересува от нея. Единственото, което го вълнуваше, бе да я омъжи, за да се отърве. Мисълта за сватовническите му планове й напомни за нейната задача.
— Ще ми кажеш ли кои са останалите гости, поканени на празненството? — рязко се обърна тя към Шарлот е решителност, породена от отчаянието. Колкото по-скоро се оженеше Лусиън, толкова по-скоро ще се окаже далеч от него и от обърканите чувства, които събуждаше у нея.
— Предполагам, че няма да възразиш, ако продължим с обсъждане на партито? — В тона на Шарлот имаше саркастична нотка.