Интриги
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Интриги». Краткое содержание книги:
В една тиха уличка, далече от кръчмата и много по-близо до почтената гостилница, в която беше отседнала Роуз, Пиърс спря коня си. Скочи от седлото, свали жена си на земята и я разтърси с все сила.
— Защо дойде тук, по дяволите?
— Трябваше да те намеря! — прошепна нещастно тя.
— Искаш да ме спреш, нали? Няма да успееш. За малко не те изнасилиха!
Макар че лицето й побледня като платно, тя вирна упорито изящната си брадичка.
— Не съм дошла да те разубеждавам, а за да ти кажа къде е Ан. Трябва да я спасиш от лапите на Джеймисън, колкото се може по-бързо.
Пиърс я погледна слисано.
— Наистина ли знаеш къде е Ан?
— Джером дойде при мен в гостилницата. Каза ми, че съжалява дълбоко за онова, което ми е сторил и че се бои за живота на Ан. Каза ми още, че тя е сравнявала Джеймисън с теб, и то в негова вреда. Той е полудял от ревност и може да я убие.
— Господи! — прошепна задавено Пиърс.
— Трябва да бъдеш много внимателен! — В очите й блестяха сълзи.
— Къде е тя?
— В Хънтингтън Манър.
— Познавам този дом. Веднъж кралят намери убежище там. Ще те прибера на сигурно място и ще отида да взема Ан.
— Имам стая в гостилницата. Гарт е с мен.
Пиърс се усмихна облекчено. Можеше да разчита на верния си слуга.
— Да вървим. — Той я вдигна отново на седлото, качи се зад нея и конят потегли към гостилницата. Джефри застана на пост при конете, докато господарят му отведе жена си в стаята й.
Макар че бързаше, Пиърс я прегърна устремно и когато погледна дълбоко в смарагдовозелените й очи, потъна отново в магията й. Не, това не беше магия. Той я обичаше. През онази нощ тя бе загубила невинността си заради него, но и беше взела сърцето му. Той беше неин пленник — завинаги. Образът й щеше да го придружава постоянно, каквото и да правеше.
— Трябва да вървя — промълви тихо той.
Тя кимна и отговори на нежната му целувка.
— Върни се при мен, Пиърс, моля те!
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Пътят до Хънтингтън Манър беше около час. По изключение Пиърс не щадеше жребеца си и постоянно го пришпорваше да бърза. Джефри го следваше с усилие.
Когато стигнаха до външната стена, не откриха нито един пост. Пиърс видя светлина в къщичката на портиера, но никой не отговори на вика му, нито на тропането по тежката порта. Той погледна загрижено Джефри и лошото предчувствие, което го придружаваше по целия път, се засили. Откри пролуки между старите камъни на стената и се покатери без усилие на върха, като поръча на Джефри да пази жребеца.
Без да обръща внимание на издрасканите си, окървавени пръсти, той се прехвърли през стената и скочи в двора. Къщата беше загадъчно тиха. Пиърс вдигна резето на портата, повика Джефри да влезе с конете и забърза към тежката дъбова врата. Обзет от нарастваща паника, той вдигна ръка да почука, но това се оказа излишно.
Още след първото побутване вратата се отвори и Пиърс влезе в залата. Видя в дъното високата мраморна арка, която водеше към кухнята, а до нея и широкото стълбище. Извади сабята си и се придвижи предпазливо към стълбата, като махна на Джефри да чака на входа. Щом стигна до стълбата, спря като закован на мястото си и оръжието падна от ръката му. Силите му измениха, тялото му се скова, в сърцето му пролази леден ужас. Не смееше дори да диша. Стоеше неподвижен и се взираше като безпаметен в двамата мъртви на пода. Не! Той не произнесе думата, но тя кънтеше като гръм в сърцето и мозъка му.
Най-после гласът започна да му се подчинява, сковаността го напусна.
— Всемогъщи Боже! — прошепна с пресекващ глас той, вдигна сабята си и я пъхна в ножницата. Коленичи пред мъртъвците, издърпа тялото на Джеймисън по-далече от Ан и го разтърси, сякаш очакваше, че обленият в кръв мъж ще се събуди за нов живот.
Ала Джеймисън падна на студения мрамор и светлосивите му очи се втренчиха безизразно в каменния свод. Нямаше съмнение, лорд Брайънт беше мъртъв. Също като Ан.
Неговата красива, сладка, мила Ан… Пиърс я прегърна и сложи главата й в скута си, без да обръща внимание на кръвта, която изцапа наметката му. Той приглади назад русите къдрици, докосна студените бузи. Притисна я до гърдите си и в сърцето му пламна дива ненавист.
— Велики Боже! — прошепна невярващо той. — Какво са ти сторили, Ан? — Смъртта я настигна в разцвета на младостта и красотата й. Трябваше да дойда по-рано, каза си с болка Пиърс, без да си позволявам нито минута почивка. Странно, но нежното й лице изразяваше вътрешен мир. Вече никой не можеше да й стори зло.